Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време
  • Новини

Цяла България говори за речта на Румен Радев днес: Често тези хора си отиват без време

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
cqalcalslbasggg.jpg

Будителите са носители на културата, морала и свободата, това заяви в приветствие по повод Деня на будителите президентът Румен Радев.

„На този ден нека си спомним, че будителят не винаги живее лесно. Често тези хора си отиват без време, а ги почитаме едва посмъртно. Иска ми се да ги разпознаваме приживе“, посочи Радев.

„Всеки от нас има своите будители и ще бъде щастие за тях, ако чуят тази признателност от нас“, допълни държавният глава.

Той благодари на всички хора на изкуството, учителите, мъже и жени на доблестния пример и куража, които следват ден след своята мисия на будители.

Не изпускай тези оферти:

Румен Радев се похвали още, че откакто е президент за първи път на този празник се събират всички – и председателят на Народното събрание, и министър-председателят, и министри, и ръководители на културни институции.

„Нека това бъде знак, че сме разпознали и прегърнали заветите на нашите възрожденци и просветители да бъде единни, да работим заедно за напредъка на България“, завърши тържественото си слово президентът.

Когато една държава се управлява от неразумни управници, то падението е неизбежно. Проникновен и мъдър е бил Паисий Хилендарски. Това каза президентът Румен Радев по време на откриването на изложба по случай 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска“ в Българската академия на науките /БАН/.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

Румен Радев заяви, че БАН на практика е първата българска държавна институция. Той поздрави хората, които днес носят с делата си заветите на нашите възрожденци, че именно знанието и науката са продължението на възхода на българската нация.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Тази малка по обем, но велика, неизмерима по съдържание и смисъл книжка, обърна историята на развитието на нашата нация“, каза държавният глава по повод „История славянобългарска“ и допълни, че тя полага основите за национално обединение на българския народ и стремеж към отключване на свободата.

По думите му представата на Паисий Хилендарски е да даде вяра на нашия народ, а водещият мотив в тази книжка, е „чети, за да знаеш“.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Паисий осъзнава, че историята на една нация не е само летопис, а, че основата е културното развитие на един народ и неслучайно отделя специално внимание на делото на светите братя Кирил и Методий“, добави президентът.

Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев подчерта, че „науката е слънце“. „Имаме нужда от вашата светлина повече от всякога, имаме нужда от будители, имаме нужда от вашата подкрепа“, обърна се той към представителите на академичната общност.

Пулев заяви, че служебният кабинет е доказал, че е кабинет на действието.

„Вярвам, че духовното начало трябва винаги да триумфира и да доминира нас материалното“, каза той, но съобщи, че смята да поговори за пари, защото, по думите му, това е една важна тема.

Румен Радев Александър Пулев БАН
БГНЕС

„Преди няколко дни внесохме за одобрение нова европейска програма и разчитаме, че ще бъде одобрена в максимално кратък срок“, заяви министър Пулев и обясни, че програмата е за научно-изследователска дейност.

Той уточни, че такава програма, специално ориентирана за БАН, има за първи път и нейният бюджет е 2 млрд. лева.

По думите му БАН ще може да си взаимодействат с представители на бизнеса. „Разчитаме на вас да продължавате да осветяване пътя, а ние ще бъдем до вас с финансирането“, каза още министърът на иновациите и растежа.

Румен Радев благодари на министър Пулев за усилията, които полага за науката. „Оттук нататък нациите, които ще определят дневния ред и ще диктуват правилата, са от тези държави, които отделят внимание на науката и на образованието“, смята държавният глава. Той изрази убеденост, че това е пътят – повече ресурси, инвестиции, но не само в оборудването, а в хората.

„Вярвам, че България има здрави основи и смело ще върви напред“, каза още президентът.

Акад. Юлиан Ревалски от своя страна заяви, че Денят на народните будители е ден за почит и размисъл към духовните водачи, повели през възходи и падения българския народ. Той подчерта, че за нас това е епохата на българското Възраждане и будители са хора от всички съсловия на българското общество.

Акад. Ревалски допълни, че празникът устоява на политическите превратности и ни дава възможност да почитаме и помним своята история.

Според него един от най-често задаваните въпроси по повод празника е дали има будители в съвременното общество и кои са те. „Да, има будители и днес и те са сред нас“, заяви той и допълни, че научният и обществен прогрес не се самопораждат.

„Народният будители написва преди 260 години „История славянобългарска“. До нас е достигнало само това, което той е искал да остане в историята“, обясни акад. Ревалски. По думите му Паисий Хилендарски се стреми да даде автентично познание на нашия народ, хронологично подредена и модерна за времето си история, в която се разказва за величието на българските владетели, безстрашни и силни във войни и пр.

„Иска неговата историята да бъде жива памет, преминаваща през вековете и безспорно успява“, заяви той и подчерта, че е наш дълг да я пазим.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи
Next: Продължават с увеличаването на минималната заплата, ето как ще става

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.