Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Червена тревога в България, вече вдигнаха хеликоптерите! На тези места е потоп, ситуацията е критична
  • Новини

Червена тревога в България, вече вдигнаха хеликоптерите! На тези места е потоп, ситуацията е критична

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
cehenbenrnaras.jpg

Два сигнала за нужда от евакуация на хора от наводнените им домове са получени в Регионалната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Добрич, съобщават PronewsDobrich.

Единият е за жена в къща по улица “Арда”, научи “Про Нюз Добрич”. Пороят, който се излива над Добрич, е наводнил дворове и булеварди.

Дъждът тази вечер наводни улици и булеварди. Най-сериозно е положението по булевардите “Трети март” и “Русия”. По-подходящи за лодки, отколкото за автомобили, са и улиците “Васил Левски”, “Сан Стефано” и много други.

Наводнено е кръговото кръстовище до скейт парка.

Не изпускай тези оферти:

Дерето до булевард “Русия” е почти преляло, островът на кръстовището до ОМВ е под вода, както и кръстовището на “Приказките”.

Има закъсали коли по булевард “Добруджа”.

Ако дъждът не спре скоро, възможно е дерето да не може да поеме водата, коментираха наши читатели.

От РД “Пожарна безопасност и защита на населението” съобщиха за “Про Нюз Добрич”, че към момента няма получени сигнали за наводнени домове и обществени сгради.

Пловдивската прокуратура започна разследване за причиняване на наводнение по непредпазливост

Десетки хора са евакуирани от наводнените населени места в региона на Карловско.

Преди малко приключи евакуацията на петима души с хеликоптер от с. Богдан, съобщи директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов пред БТА.

В селото е имало бременна жена. Той не можа да потвърди дали тя е сред евакуираните с хеликоптер, но каза, че има указания с нея да се действа много внимателно.

Карловското село Богдан бе откъснато от света заради тежките наводнения и проливните дъждове, започнали тази сутрин. Възрастна жена там бе спасена от приливна вълна. Двата моста са недостъпни, след като придошлите вълни са отнесли единия, а другият е залят от водата. Силните валежи продължават, тежка е ситуацията и в други карловски села.

По нареждане на кмета на София Йорданка Фандъкова два екипа на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община заминаха към Богдан. Те са оборудвани и разполагат с две лодки и техника. Десетки екипи на полицията и пожарната от Пловдивска област също са на помощ на бедстващото население от наводнените карловски села. На практика цялата полицията и пожарна от областта, както и военнослужещи от 61-ва Стрямска механизирана бригада се отзовават на десетките сигнали.

Пловдивската прокуратура започна разследване за евентуално извършено престъпление по чл. 335 от Наказателния кодекс, а именно за причиняване по непредпазливост на наводнение, в резултат на което са настъпили значителни имуществени вреди. Прокурори от Окръжна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Пловдив отидоха на място. Разследването извършва Национална следствена служба.

Два спешни медицински екипа от ЦСМП Пловдив са изпратени в Карлово. При необходимост екипите ще оказват неотложна помощ на евакуираните жители в засегнатите от проливните дъждове и наводнени населени места в Карловско. С новите попълнения мобилните екипи в района се удвояват.

Министърът на здравеопазването д-р Асен Медижиев е в постоянен контакт с министъра на отбраната Димитър Стоянов и при нужда медицинската помощ в засегнатите райони ще бъде допълнително подсилена.

По-рано днес втора приливна вълна заля и село Каравелово. Според кмета му Славка Червенкова проблемът не е от дъжда, а от препълването на местната река от водите, които се стичат от планината и дърветата и наносите, които тя носи. Евакуирани бяха три семейства. Залят бе културният дом, а пътят за съседните села бе невъзможен.

Подбалканският път е непроходим, жп линията също е залята с кални води и наноси.

Къща и детската градина са наводнени след проливните дъждове в Копривщица, съобщи кметът на общината Бойка Дюлгярова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Природен лек изсмуква кокошия трън за нула време и без болка
Next: Нещо ужасно се случи на наш плаж преди малко! Двама мъже влязоха в морето и не излязоха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.