Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас
  • Новини

Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
dfvdfsvfdbfdjgfjgh.png

На 92 години в дома си в неделя е починал един от най-уважаваните спортни журналисти в България Силвестър Милчев, съобщиха от семейството.

През последните години той избра „24 часа“ за трибуна на увлекателните си история за романтичното начало на българския футбол, за което има издадени десетки книги.

Между тях са „Футболната романтика на България“ в три части, „По хребета на българския футбол“ в три части, „Български футболни корени“, „Отломки от стари времена“, историята на „Локомотив“ (София), биографии на Манол Манолол, Георги Пачеджиев-Чугуна, Добромир Ташков – Мирко.

Той беше известен най-вече като ръководител на спортния отдел на в. „Работническо дело“, а след това е работил и във вестниците „Спорт“ и „Българска армия“.

Журналистът-ветеран се гордееше и с факта, че е открил учредителния протокол на Локомотив (София) – неговият любим отбор. И „червено-черните“ са единственият софийски клуб от сега съществуващите, който разполага с този документ.

Опелото вероятно ще бъде в сряда в 15 часа в църквата на Централните софийски гробища.

Още една скръбна вест:

Пловдивският журналист и автор на няколко книги Здравко Гълъбов е починал на 77 години.

„Здравко Гълъбов – бохемът, който изповяда лицата на Пловдив, си отиде от този свят. Вечна му памет!“, написа във фейсбук неговият приятел Николай Моралийски. Поклонението ще бъде от 12 часа утре на Централните гробища.

В последните 20 години Здравко Гълъбов работеше в Пловдивската обществена телевизия, където водеше предаването „Клуб на филибелията“. Преди това беше шеф на отдел „Култура“ във в. „Пловдивски вести“. Негови са книгите „Лицата на Пловдив“, „Лични полета“, „Мъже да делото“ и др.

Поклон пред паметта му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир
Next: Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.