Учени го прогнозираха още преди години. Вече е факт. Източните Родопи все повече се доближават до климата на Северна Гърция, пише Родопи24.
В кирковското село Хаджийско стопанка се радва на… маслини в двора си. Жената има три дръвчета. „Засега само пробвам“, сподели тя.
За първи път едното растение дава плод. Очаква догодина и от останалите. Ако всичко е наред…, ще направи и първата маслинова горичка.
Още интересни новини:
Не изпускай тези оферти:
300 000 евро е най-скъпата къща, която се продава в селище в Странджа планина. Населеното място е Велика, а за къщата е указано, че е двуетажна, с панорама към Странджа и морето, с барбекю, съобщава „Труд“.
Има кът за отдих с камина и студио, а на втория етаж три спални с балкони. Плажовете на Лозенец са на 4 км от селцето.
Втората най-скъпа къща в сърцето на Странджа е 260 000 евро – в люлката на нестинарството Бродилово. Селото е на 17 км от морските плажове и е с изключителна природа, а скъпият имот е с пет спални и с пет бани. В двора има също барбекю.
Сред селата в Странджа, къщите обявени за продаване са малко, в някои като китното Голямо Буково и Кости, например, няма имоти, с които собствениците искат да се разделят. Така е и в Граматиково, и в село Вършило и в Бръшлян- селото, с изключително красиви къщи.
За 20 500 евро може да се намери къща от 100 квадрата с двор 200 квадрата пак в Бродилово, за 17 500 евро може да се намери къща в Българи, също люлка на нестинарството. За този имот е указано, че постройката е “стара, но здрава”. В Индже Воевода, се продава къща за 82 000 евро – 200 квадрата с двор от 680 квадрата, а най-евтината къща в цяла Странджа е в Зидарово, но е за голям ремонт. Тя се предлага срещу 7300 евро и е 106 квадрата.
В село Кирово, се продава селското училище, което е префасонирано на луксозен имот с цена 125 000 евро.
“Търсенето на селски имоти продължава, но много зависи от състоянието им. Няма авантюристи, които да са готови на големи ремонти. Търсят се къщи, при парцелите кандидат-купувачите са малко”, коментират брокери.
“Интерес има от две години насам и мисля, че ще продължи. Имотите са много различни. Търсенето се обуславя се от селото и намеренията и желанията на купувача”, каза старши брокер Павел Павлов.
Още интересни новини:
Наближава крайният срок за регистрация на кладенци и сондажи, предупреждават от Министерството на околната среда и водите.
Нерегистрираните до 28 ноември съоръжения ще бъдат обявявани за незаконни и ще бъдат ликвидирани за сметка на собственика им.
До 28 ноември собствениците на водовземни съоръжения за подземни води – кладенци, сондажи, герани, дренажи и други трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция.
Редът за регистрация е различен за граждани и за стопански субекти. За регистрация на изградени кладенци за собствени нужди гражданите трябва да подадат заявление, което съдържа данни за поземления имот, дълбочина на кладенеца, начин на черпене на водата и цел за която се ползва.
Заявлението за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез кмета на населеното място, като за постъпилите заявления кметовете издават входящ номер и на всеки 14 дни ги предават на съответната басейнова дирекция, допълва БНР.
Гражданите не плащат такса за регистрация на кладенци за собствени нужди. Това са кладенци, чиято вода се ползва за битови цели, за поливане и за отглеждане на животни за нуждите на домакинството.
Ползването на вода до 10 куб. м на денонощие от регистрираните кладенци в населените места е безплатно. Не се изисква монтиране на водомери и за тези кладенци не се заплащат никакви държавни такси или данъци.
Водовземните съоръжения, които не са регистрирани в срок до 28 ноември 2022 г., не могат да бъдат ползвани и подлежат на ликвидация за сметка на техния собственик, който носи и наказателна отговорност.
Собствениците трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията, разположени в собствения им имот, които не са вписани в регистъра според изискванията на Закона за водите. На интернет страниците на басейновите дирекции (https://www.moew.government.bg/bg/kontakti/basejnovi-direkcii/) може да бъде намерена бланката на заявлението за регистрация, одобрена от министъра на околната среда и водите.
Заявлението за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез съответния кмет на община, кмет на район, кмет на кметство или кметския наместник по местонахождението на кладенеца.