Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо! Радиестезист открил локацията на Сашко още преди дни
  • Новини

Чудо! Радиестезист открил локацията на Сашко още преди дни

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
trafoafosofapsfo.jpg

Радиестезист посочил точното място на изгубения Сашко, както и целия му здравен статус още преди два дни, разбра ZaPernik.com.

Ивелин Иванов е написал в групата „Да намерим Сашко“ следното, като е илюстрирал локацията със сателитни снимки:

„Това са моите нощни биолокации които съм замерил чрез радиестезия и биорезонанс от последните четири нощи и ориентировъчния маршрут на малкия.Дано да са от помощ данните.Последната е в 00.00 17.11.2022.Пулс 55,кръвно 71/110 температура 34,2 Здравен статус 97%.“

Днес, когато Сашко вече е намерен жив и здрав, Ивелин Иванов е споделил и изминалия маршрут на момчето от мястото му на изчезване до мястото.

Не изпускай тези оферти:

„Това е целият ориентировъчен изминат маршрут от Сашко,благодарности на всички участвали доброволци които не се отказаха вярващи и невярващи в науката на науките Радиестезия и Биорезонанс“, пише Ивелин.

Въпреки, че човекът се е опитал да помогне, много хора са се подиграли с информацията и са го оплюли. Все пак част от доброволците са тръгнали по начертаните следи, били са близо до мястото, но не са имали шанс да открият момченцето.

„Ако Ви бяха обърнали внимание щеше да се случи по-рано. Никой от плюещите няма да се извини“, коментира Аделина Иванова.

Още:

Цял Перник ликува заради намерения 12-годишен Сашко, който се изгуби в гората над Профилакториума в продължение на 8 дни. Изчезналото момченце обедини за пореден път в кауза целия град Перник, но и цяла България. Хиляди хора доброволци се стекоха на място, за да помагат за издирването на момчето-аутист. И не загубиха надежда. 

След дни на нерви, надежда и молитви, да намериш Сашко жив и здрав е истинско щастие, не само за собствените му близки и родители, но и за целия град, съпричастен с трагедията.

Днес Сашко бе открит от делтапланеристи -доброволци – Веско, Милко, Деян и Тошко.

По този повод стотици доброволци се събраха спонтанно на паркинга на Кауфланд и отвориха шампанско като за Нова година. По повод обявената преди ден награда от бащата на Сашко за 100 000лв. за този, който го открие, доброволците скандирали: „Искаме ли пари? – НЕ!“

По-късно вечерта заря гръмна в чест на откритото момченце, което вече спи на топло и нахранено в болницата Пирогов, близо до баща си и баба си.

А доброволците, вдъхновени от спечелената кауза планират да създадат организация в помощ на изгубени деца. Те обмислят да организират и голям курбан в чест на момченцето.

А в социалната мрежа пишат: „Перник е Сашко!“

Перник заслужаваше това!
Перник заслужаваше такова щастие донесено от едно смело момче Сашко.
Перник получи голямата награда – Сашко е жив!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите жена, която да показва такава черна точка, трябва веднага да се обадите в полицията
Next: Излезе повече информация от прегледа на Сашко в Пирогов за претърпените наранявания

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.