Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако видите жена, която да показва такава черна точка, трябва веднага да се обадите в полицията
  • Новини

Ако видите жена, която да показва такава черна точка, трябва веднага да се обадите в полицията

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
tochakshkaskhas.jpg

Може би някога сте виждали такъм белег на ръката на жена, но не сте обръщали внимание? Не всеки би видял в такъв знак нещо особено или вик за помощ, а някои дори биха си помислили, че това е просто петно. И все пак, ако видите жена с такава черна, нарисувана точка на дланта, веднага подайте сигнал в полицията.

Историята тръгва от американската домакиня Дина, която се омъжва за свой съученик веднага след завършване на гимназията.

Докато съпругът й завършвал университета, тя родила момченце, след това и две момиченца.

През цялото време седяла вкъщи и се занимавала с домакинството.

Не изпускай тези оферти:

Съпругът й Боб бил ревнив и не разрешавал на жена си да излиза от дома им без него. Тя не можела да отиде дори до магазина или детската градина. Съпругът й държал да спазва точно установен от него график.

След пет години тежък брак Дина не издържала. Отишла без разрешението на съпруга си на среща на випуска. Когато се върнала вечерта у дома, бил първият побой. Скоро това се превърнало в нещо съвсем редовно. Ако допреди това оказвал психически тормоз, сега към него се прибавило и физическото насилие.

Изолацията на Дина била пълна – нямала мобилен телефон, можела да общува само с родителите по стационарния и й било забранено да ги кани без разрешението и присъствието на Боб у дома им.

 

 

Жената прекарала още две тежки години, когато й помогнала да се избави щастлива случайност. Бременна с поредното дете тя отишла в женската консултация заедно с мъжа си.

Лекарят я помолил да легне на кушетката и дръпнал завесата. Дина видяла на масата до себе си маркер и видяла в това шанс за спасение. Написала на ръката си: „Помогнете ми!“ и показала дланта си на доктора, когато дошъл да я прегледа.

Той се направил, че не е видял нищо и помолил съпрузите да го изчакат, след което се отдалечил. Пет минути по-късно се върнал заедно с двама полицаи. Пред тях Дина се разплакала и разказала за целия тежък тормоз, през който преминавала.

Боб бил арестуван и получил забрана да се доближава до Дина и децата.

Младата жена се преместила при родителите си и решила да помогне и на други като нея.

Така й дошла идеята с черната точка. Тя публикувала историята си в социалната мрежа и призовала жени в нейното положение да рисуват точка на ръката си като знак, че са в опасност. Потребителите реагирали веднага и коментирали, че ще следят внимателно за този знак.

За две години от началото на този експеримент били заведени над хиляди дела за домашно насилие само в САЩ. На някои жени с точка на ръцете помагали абсолютно непознати, а на други – техни близки, които научили за тази акция.

Отчаяни жени дори публикували снимки на ръцете си в социалните мрежи, където потребители реагирали светкавично.

Източник: the mainline

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени
Next: Чудо! Радиестезист открил локацията на Сашко още преди дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.