Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени
  • Новини

Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
izczncnaclaslcas.jpg

Ще ви разкажа за нещо много интересно, което се случи в Румъния и е местна сензация. Става въпрос за доста странна и сюрреалистична история, но пък напълно истинска!

Главен герой в нея е Василе Горгос, мъж, изчезнал преди 30 години. Тогава е на 63, живее в селската част на Румъния в село Бухочи. В началото на никой не му прави впечатление, защото е продавач на добитък и често ходи по различни гравове и панаири, за да се договаря. Той правил много такива пътувания, винаги се връщал навреме и без проблеми.

Пред 1991 година обаче тръгва на път, взима си билет за влака и казва, че до няколко дни ще се върне. Тогава го виждат за последно и той не се връща в уречения срок.

Роднините му докладват на полицията, че го няма. Търсенето обаче не води до резултат. В доклада пише, че най-вероятно Василе е станал жертва на бандити. В селото му отслужват панахида и го смятат за починал.

Не изпускай тези оферти:

И това остава така до месец август, 2021 година. В един неделен следобед, тих и спокоен, пред къщата на семейство Горгос спира непозната кола. От нея е избутан стар човек. Този човек…
Се оказва 93-годишният Василе горгос. Носи същите дрехи, с които е изчезнал преди 30 години.

Колата веднага отпрашва. Съседи видяли сцената, но останали в шок, за да си спомнят нейния номер или лика на шофьора. Друг не излиза от колата освен Горгос. Семейството му чува данданията и излиза. Те разпознават стареца и изпадат в шок. Освен, че носи старите си дрехи, в джоба му се намира билета за влак, който е купил преди 30 години.

Той обаче не ги разпознава. И не си спомня къде е бил през всичките тези години и какво е станало. Външният вид обаче е добър – чист е, не е отслабнал, грижили са се добре за него.

В дрехите му е намерена и старата му лична карта. Специалистите смятат, че паметта му е изчезнала заради неврологичен характер.

Когато репортери го питат къде е бил, той просто казва:
„Бях у дома.“.

Спомня си само събитията, преди изчезването му.

Още новини:

Наказанието за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина на 30 септември 2008 г. изтече и след него остана само мъката на майката на момчето.

В началото на юли 2018 г. ВКС намали присъдите на подсъдимите за престъплението – от 15 г.

на 10 г. затвор за Александър Георгиев и от 6 г. на 4,6 г. решетки за Радослав Кирчев. Обвинителният акт срещу тях бе внесен през декември 2012 г. след дълги години на разследване и дори погрешен обвиняем.

Пътят

Към 21 ч. на 30 септември Мишо излиза от дома си в жк „Младост 3“, като казва на майка си Христина, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит, който му предстои, и че скоро ще се прибере. Около половин час по-късно той среща кръвожадна наказателна бригада, която отнема живота му, пише „Телеграф“.

Няколко момчета, които се изживяват като „чистачи на гейове“ в Борисовата градина, припознават Михаил като такъв и абсолютно безпричинно го нападат там. Години по-късно един от тях ще разкаже в полицията, че си направили наказателен отряд, събирали се и плашели хомосексуалните в Борисовата градина. Как са преценявали кой какъв е, не обясняват. Радослав Кирчев-Рацата и Александър Георгиев-Джи срещат двама мъже на алея и без да знаят дори, че те са познати помежду си, се нахвърлят върху единия.

Започва ритане и бой. Мъжът пада и стене, хърка и диша тежко. Млатенето не спира, вземат му мобилния телефон и документи. Нападателите бягат. Разделят се на кино „Изток“ и групата спира да се събира да плаши хомосексуалисти в парка.

Стаяване

Членовете на бандата се разбират да не казват на никого какво се е случило в парка. Всеки трябва да има версия къде е бил по време на нападението. Безжизненото тяло на Михаил е открито на 1 октомври. Започва разследване и още в началото криминалистите се отклоняват в грешна посока.

Върху дрехите на мъртвия Михаил те намират косъм. По морфологично сходство достигат до един от най-близките приятели на жертвата – Явор Борисов. Няколко седмици по-късно експертизите променят посоката на разследването. След изготвяне на ДНК експертиза е установено по категоричен начин, че косъмът не е на Явор. Обвиненията спрямо него са свалени.

Застой

Без заподозрян разследването спира и влиза в задънена улица. То продължава почти 4 г. Когато Стоянов е открит мъртъв в една от алеите на Борисовата градина, в него не са намерени мобилен телефон и документи. Профилът на жертвата не дава никаква яснота на разследващите защо някой може да го е убил. Михаил е кротък, спокоен и организиран младеж, с отличен успех като студент последна година в Медицинската академия, с малко, но добре подбрани приятели.

Насока

Именно телефонът, който биячите взимат от жертвата си, по-късно се оказва основното доказателство, което насочва разследващите. След време телефонът е активиран и полицаите стигат до Радослав Кирчев и Александър Георгиев. Според разследващите Кирчев и Георгиев са нанесли смъртоносни удари на студента по медицина. Единият го хванал за главата и започнал да го души, като с двете си ръце силно го притиснал в областта на шията около гръкляна.

Михаил се съпротивлявал, затова другият му затиснал ноздрите и устата. Така след известно време Михаил престанал да се съпротивлява, защото се задушил. Смъртта му е настъпила по особено мъчителен начин и до последно е осъзнавал всичко, което става с него. Според прокуратурата убийството е по хулигански подбуди – да се покаже перчене, самоцелна демонстрация на сила и на явно незачитане на морала в обществото.

Полицаи коментираха тогава, че има и други пострадали при набези в Борисовата градина, за щастие само с нанесени телесни повреди и отнети вещи. Жертва на нападенията са не само хора с хомосексуална ориентация.

Процесът

На първа инстанция Софийският градски съд осъди Александър Георгиев на 13 г. затвор, а Радослав Кирчев – на 4 г. и 10 месеца. Апелативният съд увеличи наказанията съответно на 15 и на 6 г. затвор. През 2018 г. ВКС се произнесе окончателно, намалявайки ги.

Майката

„Всичките пари на света да ми дадат – аз не съм го купила това дете, аз съм го създала, аз съм го гледала, аз съм видяла първите три крачки на прохождане, как се вдигаше на пръсти и с пръстче достигаше да отвори вратата, как се радваше, как изживяваше… тези моменти за мене са безценни“, коментира пред журналисти майката на убития студент.

Почернената жена заяви още: „Не трябва да се убиват хора безпричинно само защото някой не ни харесва. Ако разсъждаваме така и започнем да прочистваме, както те (задържаните – б.р.) са казали, значи и ние трябва да прочистваме от убийци, защото доста станаха убийците в тази държава“.

Правозащитните организации Български хелзинкски комитет и Амнести Интърнешънъл подеха международна кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов.

Съдът в Страсбург

На 14 юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, с което настоява България да запише в НК, че престъпленията на хомофобска основа са утежняващо вината обстоятелство. ЕСПЧ отбелязва, че българският съд е установил вината на нападателите на Михаил Стоянов и ги е осъдил, без да отчита обстоятелството, че престъплението е извършено от хомофобски подбуди, защото НК у нас не прави подобна разлика при убийствата.

Допълва се, че произнесените присъди са били под законовия минимум заради чистото съдебно минало на убийците и това, че са млади. ЕСПЧ постанови, че в случая със Стоянов са били нарушени забраната за дискриминация и правото на живот и присъди България да изплати на майката обезщетение от 7000 евро неимуществени вреди и 3183,90 евро разноски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60
Next: Ако видите жена, която да показва такава черна точка, трябва веднага да се обадите в полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.