Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60
  • Новини

Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
basbnaskaskvas.jpg

Инвеститорите в хотели по време на бума на строителстото в Банско преди години останаха излъгани в прогнозите си.

Щурото влагане на огромни парични потоци в луксозни хотели в курортния град се оказа изключително недалновидна инвестиция, тъй като не се сбъднаха прогнозите за добри печалби, предвид развитието на Банско като един от най- атрактивните зимни курортни в Европа, предава struma.com.

На всяка крачка в града никнеха хотели, част от тях останаха недостроени, а други никога не напълниха капацитета си. Кредити, задушиха инвеститорите от България, Европа, Русия, които един по един обявяваха хотелите си за продажба. Справка само в един от сайтовете за продажба на имоти в Банско за месец ноември показва 63 оферти „продава“.

Сред тях са както семейни малки хотели, така и големи комплекси. Най-евтиният хотел е 160 000 евро, най-скъпият пък се предлага за 4. 4 милиона евро. интересното е, че този хотел бе обявен за продажба през януари 2019-та година, а вчера в обявата му бе подновена. Хотелският комплекс действа от преди 13 години.

Не изпускай тези оферти:

Той е 5156 M2 разгърната застроена площ с 58 стаи и апартаменти със 125 легла, ресторант, лоби бар, магазин, фризьорски салон, СПА център със закрит басейн. Цената на квадратен метър излиза около 830 евро. Някои от офертите са за над 1 милион евро, от тях две са за над 4 милиона евро, една е над 2 милиона евро и останалите са между 1. 1 и 1.4 милиона евро.

Малките семейни хотели се продават на цени от 300 до 500 000 евро. Част от хотелите, обявени за продажба в Банско се продават от съдия изпълнители, по искане на кредитори, заради неразплатени вноски по кредитите.

За съжаление обаче сделки няма. В последните две години интересът към подобен род покупки намаля трайно, заради ковид кризата, високата инфлация, и все по-малкото платежоспособни туристи, които идват в града.

Атрактивният град Мелник, който също стана част от еуфорията за построяване на хотели също се огъна пред действащата криза. Уникалното в цяла Европа градче, което винаги е било привлекателен център за туристи от цял свят, днес не се радва на сериозна посещаемост.

Големи хотели и семейни къщи пустеят, а разходите са сериозни. Затова 5 от луксозните хотели там обявиха цени за продажба. Най- скъпият е разположен в центъра на града и цената му е 1 440 000 евро.

Продава се вече втора година. Семеен хотел е оценен на 1 млн. евро,но мераклии за покупката му няма. Къщи за гости с винарни, предназначени за винен туризъм се провадат на цени от около 200 до 350 000 евро.
Прави впечатление, че най-малко хотели в сайтовете за продажба са от Сандански, явно е, че санданчани все още удържат на кризата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такситата отговориха на скандалните обвинения на Натали Трифонова
Next: Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.