Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такситата отговориха на скандалните обвинения на Натали Трифонова
  • Новини

Такситата отговориха на скандалните обвинения на Натали Трифонова

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
nasnastastast.jpg

Във връзка с гневния пост на тв водещата и синоптичка Натали Трифонова, в който тя обвинява таксиметрова компания в лошо обслужване, от фирмата отговориха на нейните нападки:

 

От няколко дни госпожица Natali Trifonova, чрез своя фейсбук профил, както и от ефира на медията, в която работи, обижда и уронва авторитета на нашата компания.

Опитахме се да се свържем с нея, за да разберем причината и да предприемем необходимите мерки, но тя игнорира съобщенията ни.

Не изпускай тези оферти:

Затова се обръщаме към нея тук, за да отговорим, както и да защитим своите служители.

 

Уважаема госпожице,

Фирмата ни е на пазара на таксиметрови услуги от близо 30 години. Тук си изкарват хляба хиляди хора, които не са нагли и невъзпитани, както ги наричате, а трудолюбиви и отзивчиви. През всички тези години сме превозили милиони хора и сме дали хиляди работни места.

 

Ако някой наш служител Ви е наскърбил, извинявайте, но не правете обобщения и квалификации. Всеки труд е достоен за уважение и няма да позволим повече да ни унижавате.

С уважение

О Кей Супертранс

 

„OK Supertrans 9732121- фирмата с най-невъзпитаните и нагли шофьори на летище София! Никога повече!“.

 

С такъв гневен пост изрази недоволството си късно вечерта Натали Трифонова във Фейсбук, пише fakti.bg.

Синоптичката беше в Рим за „Мача на мира“ и явно проблемът е настъпил при връщането в родината. Водещата не уточнява какво точно се е случило, но възможностите са или грубо отношение, или да са я таксували със солидна сума.

 

Под поста ѝ не закъсняха и коментарите на явно изпатили си от същата фирма:

„Супер са си, псуват те, пушат си в колите, миришат на пот, държат се надменно (сякаш са с пет висши образования) държат се сякаш си им длъжник……….нооооооо това е наша България(за огромна жалост)“

 

„Чиста злоупотреба с монопол. Една таксиметрова фирма си спечели правото само тя да държи тротоара пред летището и тотално се самозабрави.

Ако бяхме нормална държава не само таксита щяхме да имаме, а и да си поръчваме и избираме Uber и още куп компании. Но у нас интересът на таксиметровите фирми, които дерат шофоьорите с убийствени лизинги, е много по-важен от този на потребителите (данъкоплатците).“

 

Последваха и малко по-хапливи и колоритни коментари:

„Пази боже сляпо да прогледа… Все пак сте една проста синоптичка и мисля, че не очаквате червен килим да ви сложат от терминала до такситата…“

„Удариха те копърките, а геймърке“

„Карам Корса но бих те закарал за един автограф и снимка“

„Ами като не се сещаш да ми се обадиш да те взема, диване такова“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско щастие достигна министърът на спорта Весела Лечева, усмивката не слиза от лицето й
Next: Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.