Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница
  • Без категория

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_25

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница. Според първата рецепта зърното се измива в няколко води преди да се свари, а според втората рецепта зърното се вари за кратко, отцежда се от тази вода и се налива нова, студена вода и това се повтаря 4 пъти.

Кой от методите ще изберете – зависи от собствените ви предпочитания и това, какви са традициите, които спазва вашето семейство.

Всеки регион има свой собствен начин за приготвяне на жито за Задушница и ако вашият начин се различава от описания, споделете го в коментар за читателите на „За Жената“.

ПЪРВА РЕЦЕПТА

Тази рецепта е доказано различна от останалите и се приготвя от поколения в едно семейство. Най-добрата рецепта за Жито за Задушница  с орехи крие няколко тайни при приготвянето й, а ние ще обясним подробно всички стъпки.

Всяко зърно, освен духовна стойност за домакините и гостите на празника, трябва да бъде и вкусно, за да може чрез него да се получат както материални, така и духовни блага.

Продукти:

  • 500 г бяло жито
  • 400 г кристална захар
  • 400 г смлени орехи
  • 2 пакетчета ванилова захар (20 г)
  • щипка индийско орехче – по желание
  • канела

Ако не харесвате аромата на индийско орехче, можете да го пропуснете, тъй като дава интензивен аромат (затова се добавя малко). Важно е да използвате бяла пшеница и да си набавите възможно най-вкусните орехи, добре почистени и без черупки.

Приготвяне:

Почистете половин килограм жито от камъчета и мръсотия, след което го поставете в тенджера под налягане и го залейте с вода. Покрийте и оставете така една нощ. На следващия ден прецедете накиснатото жито и го изплакнете в няколко води, за да отстраните всички замърсявания, и го сварете добре в тенджера под налягане.

Когато житото се свари, оставете да изстине и докато е още хладко, прецедете, но не го изплаквайте със студена вода, както правят някои. Това е една от тайните – пшеничното нишесте трябва да остане със зърното.

След като житото е прецедено, докато е още хладко, го смелете в блендер, кухненски робот или друга машина за мелене, която имате. Не е нужно да се смила прекалено ситно и да стане на пюре, а по-скоро да е едро смляно и да има обем. Това е втората тайна за най-добрата рецепта за жито.

жито помен

Снимка: Pinterest

Смляното жито, което трябва да е още хладко, се смесва със захарта и орехите, по желание се добавят ванилова захар и индийско орехче. Разбъркайте добре житото. Смесването на житото, ядките и захарта става на ръка. Това е третата тайна, защо тази рецепта е най-добрата за жито за помен .

Накрая житото се поръсва отгоре с натрошени орехи и се украсява под формата на кръст от цели орехи (или както вие предпочитате).

жито Задушница

Снимка: Pinterest

Следващата рецепта, която ще прочетете е на Снежана, която я приготвя ден преди празника.

ВТОРА РЕЦЕПТА

Продукти: 

  • 300 г бяло жито
  • 300 г смлени орехи
  • около 250 г захар (на вкус)
  • малко ванилова захар
  • малко индийско орехче за овкусяване
  • канела (на вкус)
  • цитрусови кори

Приготвяне: 

Житото трябва да се почисти добре от мръсотията и да се измие под течаща вода. Поставете го в по-голям съд (защото при варенето ще набъбне и ще увеличи обема си), след което го сложете на огъня да заври. От момента на кипене се оставя да поври 5 минути, след което се отцежда (зърното остава в цедката).

Налейте нова студена вода и повторете процедурата общо четири пъти, за да изчистите водата. По време на варенето (след пет минути и прецеждане) някои зърна ще се отворят и това е добре, така трябва да бъде. Когато водата заври за четвърти път, тенджерата се сваля от котлона и се поставя на хладно място (не се излива тази вода), покрита с капак. Увийте я в одеяло и я оставете за няколко часа.

След това цялото жито ще бъде добре сварено. Прецедете зърното и запазете 200 мл от течността. След това го смелете. В голяма купа смесете смляното жито със смлените орехи (преди смилане заделете няколко за украса) и захарта. Добавете ванилова захар, щипка канела и щипка индийско орехче (може да пропуснете, ако не харесвате аромата му). По желание добавете и настъргана портокалова или лимонена кора – придават му прекрасен аромат.

рецепта жито

Снимка: Pinterest

За да е по-сочно житото, добавям още 200 мл от течността, в която се е варило (някои не го правят, а съм чела, че навремето домакините сушели свареното жито на кори, преди да го смелят). Опитайте на вкус и добавете още захар, ако е необходимо. След това сложете зърното в красива купа, поръсете със смлени орехи и украсете с половинки орехи.

идеалното жито за помен

Снимка: Pinterest

Continue Reading

Previous: Отиде си Елисавета Котова
Next: Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.