Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щурм за пари: Българи щурмуват заводите във Великобритания за 16 паунда на час
  • Новини

Щурм за пари: Българи щурмуват заводите във Великобритания за 16 паунда на час

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
jfkdhfgkmhgfhgljhg.png

Българи масово щурмуват заводите за производство на различни хранителни стоки
във Великобритания, съобщава „Телеграф“. Най-голям е интересът към предприятията
за пилета. Надницата е 16 паунда на час.

 

Много от българите работят сезонно във Великобритания, като лятото са у нас,
а през студените месеци – в чужбина.

„Уреждаме се на групи, стоим 5-6 месеца и всяка година сме в едно и също предприятие“,
разказаха работници. Печелят по 16 паунда на час, или 36,03 лв., и масово работят по 10 часа, за да
изкарат повече пари.

 

Така накрая на месеца сумата за 20 дни става 7206 лв. Квартирата си плащат сами, но са категорични, че разходите им не са големи.

Повечето целят да изкарат 10 години стаж там, за да вземат пенсия. По думите им най-изгодно за българи е да се работи или във Великобритания, или в САЩ, особено ако става дума за нискоквалифицирана работна ръка.

 

„Ние сме в предприятие, което подготвя сурови пилета за продажба в магазините.
Птиците се скубят на машина, след това се подготвят за опаковане. На практика не правиш нищо, само следиш поточната линия“, разказа работничка, която е продавачка на играчки в София през лятото, а през
зимата отива в завода за пилета във Великобритания.

 

Изискване, за да ви наемат във Великобритания, е да говорите езика и да имате
необходимите документи. Повечето предприятия наемат персонал със завършено поне основно образование. За момента всичко е по старите правила, преди Brexit. За да получи статут там,
работникът трябва да има наето жилище, валиден паспорт, национален застрахователен
номер и банков акаунт за превеждане на заплатата.

В предприятията за различни хранителни стоки наемат и мъже, и жени. Във Вел

 

икобритания отиват да работят и много куриери, които са правили същото и в България за тройно по-ниска заплата. Там на месец за предстоящия зимен сезон възнагражденията тръгват от 5600 лв. и
стигат до 8000 лв.

Остър дефицит има на служители в България, сочат данни на агенцията по заетостта.
Над 190 000 се очаква да бъдат свободните работни места у нас само за тази година.
Много от тях не се дължат на нови позиции, а на заместващо търсене.

 

Предвижда се през следващите години заради недостига на квалифицирана работна
ръка да се наемат хора с по-ниско образование.
Поради дефицита на персонал със средно образование на позиции, предназначени
за него, ще бъдат наемани и хора с основно.

 

В момента се търсят над 1,6 милиона души, завършили гимназия. Въпреки че делът на лицата с по-висока степен на образование ще нараства, потребността
от тях също ще се увеличава, показват анализите. През 2027 година работните места,
заети от служители с основно образование, ще са с 13 000 по-малко, а тези от хора
със средно и висше – с между 30 и 50 хил. повече.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е 11 ноември – най-силно енергийният ден в годината, който сбъдва желания
Next: Истинско чудо за здравето! Тази безкомпромисна напитка помага за силен и здрав организъм

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.