Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щурм за пари: Българи щурмуват заводите във Великобритания за 16 паунда на час
  • Новини

Щурм за пари: Българи щурмуват заводите във Великобритания за 16 паунда на час

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
jfkdhfgkmhgfhgljhg.png

Българи масово щурмуват заводите за производство на различни хранителни стоки
във Великобритания, съобщава „Телеграф“. Най-голям е интересът към предприятията
за пилета. Надницата е 16 паунда на час.

 

Много от българите работят сезонно във Великобритания, като лятото са у нас,
а през студените месеци – в чужбина.

„Уреждаме се на групи, стоим 5-6 месеца и всяка година сме в едно и също предприятие“,
разказаха работници. Печелят по 16 паунда на час, или 36,03 лв., и масово работят по 10 часа, за да
изкарат повече пари.

 

Така накрая на месеца сумата за 20 дни става 7206 лв. Квартирата си плащат сами, но са категорични, че разходите им не са големи.

Повечето целят да изкарат 10 години стаж там, за да вземат пенсия. По думите им най-изгодно за българи е да се работи или във Великобритания, или в САЩ, особено ако става дума за нискоквалифицирана работна ръка.

 

„Ние сме в предприятие, което подготвя сурови пилета за продажба в магазините.
Птиците се скубят на машина, след това се подготвят за опаковане. На практика не правиш нищо, само следиш поточната линия“, разказа работничка, която е продавачка на играчки в София през лятото, а през
зимата отива в завода за пилета във Великобритания.

 

Изискване, за да ви наемат във Великобритания, е да говорите езика и да имате
необходимите документи. Повечето предприятия наемат персонал със завършено поне основно образование. За момента всичко е по старите правила, преди Brexit. За да получи статут там,
работникът трябва да има наето жилище, валиден паспорт, национален застрахователен
номер и банков акаунт за превеждане на заплатата.

В предприятията за различни хранителни стоки наемат и мъже, и жени. Във Вел

 

икобритания отиват да работят и много куриери, които са правили същото и в България за тройно по-ниска заплата. Там на месец за предстоящия зимен сезон възнагражденията тръгват от 5600 лв. и
стигат до 8000 лв.

Остър дефицит има на служители в България, сочат данни на агенцията по заетостта.
Над 190 000 се очаква да бъдат свободните работни места у нас само за тази година.
Много от тях не се дължат на нови позиции, а на заместващо търсене.

 

Предвижда се през следващите години заради недостига на квалифицирана работна
ръка да се наемат хора с по-ниско образование.
Поради дефицита на персонал със средно образование на позиции, предназначени
за него, ще бъдат наемани и хора с основно.

 

В момента се търсят над 1,6 милиона души, завършили гимназия. Въпреки че делът на лицата с по-висока степен на образование ще нараства, потребността
от тях също ще се увеличава, показват анализите. През 2027 година работните места,
заети от служители с основно образование, ще са с 13 000 по-малко, а тези от хора
със средно и висше – с между 30 и 50 хил. повече.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е 11 ноември – най-силно енергийният ден в годината, който сбъдва желания
Next: Истинско чудо за здравето! Тази безкомпромисна напитка помага за силен и здрав организъм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.