Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Автобус с туристи падна от мост, има загинали
  • Новини

Автобус с туристи падна от мост, има загинали

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
asbkasbkasbk.jpg

Най-малко двама души загинаха и 11 бяха ранени, когато автобус с туристи падна от мост в река Западна Морава в Сърбия, съобщи белградският вестник „Новости“.

Автобусът с туристи от босненската Република Сръбска, от град Зворник, се движел по висящия мост близо до курортното място Овчар баня.

Мостът се скъсал под тежестта на автобуса, в който имало най-малко 20 души, и той паднал в реката.

Не изпускай тези оферти:

По най-нови данни са загинали две жени на възраст около 70 години.

В момента се извършва спасителна операция, спасителите изваждат от буйната река падналите във водата хора.

 

Още за катастрофи:

Моторист е в критично състояние след катастрофа, възникнала на входа на Пловдив откъм Асеновград. Сигналът е получен малко след 17.30 часа днес, съобщиха от полицията.

По предварителни данни мотоциклет, който се движил с несъобразена скорост, застигнал лек автомобил „Фолксваген” и го блъснал отзад. От удара 23-годишният водач на мотора прелетял през средната разделителна мантинела и паднал в лентата за насрещно движение, а превозното му средство е изгоряло.

Младият мъж е транспортиран в болница с множество сериозни травми. Местопроизшествието е запазено от екипи на сектор „Пътна полиция” и Пето РУ. Извършва се оглед.

До приключването му движението в участъка на катастрофата е затруднено, регулира се от полицейските служители.

Още за катастрофи:

Състоянието на четиримата пострадали жандармеристи след челния сблъсък между два служебни автомобила край Царево не позволява те да бъдат разпитани, за да се установи с по-голяма точно какво точно е станало, за да се стигне до инцидента. Това заяви прокурор Мария Маркова, която даде подробности за разследването и образуваното досъдебно производство по случая.

Пострадалите са в УМБАЛ-Бургас, където лекарите не позволяват техни колеги да ги разпитат, защото се извършват изследвания и интервенции. Трима са по-тежко ранените след инцидента, а единият жандармерист се е разминал доста по-леко. Те са на възраст между 30 и 40 години, с по 15 години стаж за гърба си, като най-младият е от 5 години в системата на МВР, разясни прокурор Маркова.

Работи се по няколко версии за причината за необичайната катастрофа. Към момента е ясно, че тя е станала около 8 ч. тази сутрин – по светло, в момент, в който жандармеристите, разположени да обслужват район „Резово” са правели размяна на смените.

От Прокуратурата отказаха да потвърдят или отрекат, че единият водач е заспал зад волана и допълниха, че се обсъжда версията за техническа неизправност или човешка грешка.

Няма данни и за това с каква скорост са се движели двата автомобила. Според прокурор Мария Маркова, най-вероятно тя е била в рамките на нормалното, но след като преминат техническите експертизи ще стане ясно каква точно е била тя. Данни за наличието на спирачен път не бяха изнесени.

На водачите на автомобилите са взети проби за наличие на алкохол или наркотици. Резултатите от тях не са изготвени.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ива Митева напуска Слави и Тошко
Next: 3 нощувки за 3425 лева за Нова година в двойна стая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.