Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 нощувки за 3425 лева за Нова година в двойна стая
  • Новини

3 нощувки за 3425 лева за Нова година в двойна стая

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
veleniiigaisrad.jpg

Започнаха офертите за коледно-новогодишните празници, сочи проучване на Plovdiv24.bg. Хотели и заведения тепърва ще се опитват да ни изкушават с предложенията си за новогодишната нощ.

Доста любопитно предложение пусна на официалната си интернет страница луксозен хотел във Велинград, чието име по обясними причини ще спестим. Най-евтиният пакет за 3 нощувки в двойна стая с включени закуски и вечери е 3425 лева.

4280 лева пък ще трябва да платят желаещите да нощуват 3 вечери в същия хотел, но в „двойна стая делукс панорама“.

Наемането на ВИП апартамент пък ще ви струва 7880 лева за три преспивания. В посочените цени не е включен туристически данък, който се доплаща в размер на 2,02 лв. с ДДС на ден за възрастен и дете над 12 години, уточняват от хотела.

Не изпускай тези оферти:

В офертите влиза новогодишна вечеря, празнична програма през целия пакет, празнична детска анимация, закуски на блок маса с богат избор от храни и напитки, включително кафе еспресо и фрешове, вечери на блок маса с разнообразие от салати и предястия, топъл и студен бюфет, месни и безмесни деликатеси, десерти, ползване на голям и модерен SPA център.

Още новини за почивки:

Турчин е посетил над 50 държави, тръгвайки на път с едва пет долара в джоба, след като зарязал университета в преследване на мечтата си да обиколи света, съобщава „Хюриет дейли нюз“.

29-годишният Енсар Севиндик от окръг Сакария обикаля света вече пет години. Той тръгнал на път с цел да опознае „съвременната култура на скитничество“, а първите си посещения осъществил в Грузия и Русия.

Британски пътешественик прекара 60 дни на улицата и реши, че повече никога няма да дава пари на бездомниците

Решението му е било повлияно от книга на Джек Лондон, която чете, когато е 16-годишен.

Отбелязвайки, че е имал само 5 долара в джоба си, когато е напуснал Турция, „пътешественикът на пълен работен ден“ пътува предимно на автостоп, но и със самолет, влак, ферибот и автобус, когато се налага.

Момиче започна да пътува и се научи да печели десетки хиляди на месец

Според Севиндик пътуванията на автостоп имат по-скоро философски аспект. „Не можеш да намериш по-добър начин да разбереш местната култура от пътуването на автостоп в страна, която току-що си посетил. Всъщност благодарение на пътуванията на автостоп в Южна Америка през последните 10 месеца вече мога да говоря испански“, споделя той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Автобус с туристи падна от мост, има загинали
Next: Всички я обичахме, беше в топ форма на 31. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.