Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я обичахме, беше в топ форма на 31. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
  • Новини

Всички я обичахме, беше в топ форма на 31. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
toaspfasofasm.jpg

Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст. Ужасната новина съобщи нейната майка в социалните мрежи, но причината за смъртта все още не е ясна.

Звездата на световната федерация е майка на 3 деца, пише „Гонг“.

„С мъка съобщаваме, че нашата Сара отиде при Бог.

Всички сме в шок и все още не можем да осъзнаем случилото се.

Не изпускай тези оферти:

Всички се нуждат от молитвите ви, особено Кори и децата им”, написа майката във Фейсбук.

Съпругът Кори Уестън също е кечист, известен с псевдонима Уесли Блейк.

Двамата се женят в края на 2017 г. и имат едно момиче и две момчета.

Още скръбни вести:

Депутатът от Държавната дума на Русия и първи заместник-председател на комисията по енергетика в Думата Николай Петрунин (Единна Русия) е починал на 47-годишна възраст. От пресслужбата на руския парламент потвърдиха за кончината му, като добавиха само, че тя е настъпила след тежко боледуване без да уточняват какво е то.

Това е поредният смъртен случай на високопоставен руски чиновник, свързан с енергетиката, като някои от тях продължават да бъдат необяснени.

Председателят на Думата Вячеслав Володин изрази съболезнования на семейството и приятелите на Петрунин.

„Николай Юриевич беше професионалист и отговорен човек, ползваше се с авторитета на колегите си, имаше доверието на избирателите. Изказвам дълбоките си съболезнования на семейството и приятелите на Николай Юриевич. Бог да успокои душата му“, цитира пресслужбата думите на говорителя.

Петрунин оглавяваше секцията за законодателно регулиране на газовата промишленост и секцията за законодателно регулиране на намаляването на административните бариери по въпросите на използването на подземните богатства и инвестиционната дейност в горивно-енергийния комплекс към Комисията по енергетика.

Предишният смъртен случай на високопоставен служител, за който бе съобщено, беше гибелта на Иван Печорин – директор по авиацията на Корпорацията за развитие на Далечния изток и Арктика. Сайтът на корпорацията съобщава за кончината му, без да разкрива обстоятелствата. В социалните мрежи се съобщаваше, че Печорин е бил пиян и е паднал от моторница край бреговете на Владивосток на 10 септември, след което е бил намерен мъртъв.

Това беше нов епизод в поредица от смъртни случаи на руски топ чиновници (седем на брой), като в по-голяма част от тях бе съобщено, че става дума за самоубийство.

На 1 септември от прозореца на болница в Москва падна председателят на съвета на директорите на „Лукойл“ Равил Маганов. 67-годишният Маганов бе лекуван в отделение на шестия етаж. Все още не е известно каква е причината за падането.

На 5 юли тялото на руския бизнесмен Юрий Воронов с огнестрелна рана в главата бе намерено в басейн във вилно селище край Финския залив близо до Санкт Петербург. Воронов е бил ръководител на „Астра Шипинг“ – компания, специализирана в договорите на „Газпром“ в Арктика. Основната версия бе самоубийство.

В някои случаи ставаше дума за убийство, заедно със семейството на мениджъра.

На 20 април испанската полиция откри тялото на Сергей Протосеня, заместник-председател на борда на директорите на „Новатек“, в селска къща. Цялото му семейство също бе намерено мъртво.

Два дни по-рано телата на бившия вицепрезидент на „Газпромбанк“ Владислав Аваев, както и на съпругата и дъщеря му, бяха открити в апартамент на Университетския проспект в Москва.

На 25 февруари Александър Тюляков, на 61 години, заместник генерален директор на Обединения център за уреждане на спорове на Газпром, бе убит в елитна вила в село Ленински (Ленински район). На 29 януари 60-годишният Леонид Шулман, ръководител на транспортната служба на „Газпром инвест“, бе намерен мъртъв в къща в същото село.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3 нощувки за 3425 лева за Нова година в двойна стая
Next: В bTV ври и кипи: Хекимян ,коли и беси. Ще изхвърчи ли Юксел Кадриев?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.