Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Агнешко по 9 лева килото в това голямо село, извиха се опашки
  • Новини

Агнешко по 9 лева килото в това голямо село, извиха се опашки

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
aggneshasyashasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците на едро предлагат месото на магазините за 20 лева, а магазините ще го продават на поне 25, твърди животновъдът Стоян Лучев.

На цени от 9 до 12 лв. излиза от фермата живото агнешко месо две седмици преди Великден, съобщава “Марица”.

Стопаните правят списъци с мераклии да се сдобият с прясно агнешко и за двата празника – Великден и Гергьовден. 70 души чакат да купят от кошарата на Стоян Лучев в Кърнаре за празниците, като записването продължава.

Той и синът му се грижат за 360 овце, ще продават тази година килограм живо тегло за 9,50-10 лева. Това е с 1,50 -2 лева повече от миналата година, а причината е поскъпването на концентрирания фураж и други разходи.

Търговци на едро вече са купили 120 агнета от Лучеви, като се очаква да ги продадат след това в магазина на 20 лева, а магазинът ще ги предложи на поне 25 лева, пресмята животновъдът, който от 20 години се занимава с отглеждането на животни.

Според Лучев цената на агнешкото може да падне, ако пазарът ни се окаже залят от внос от Македония, Румъния или от Гърция. Засега обаче българите предпочитат прясното българско агнешко.

За разлика от други години, когато този вид месо се купуваше предимно за празниците и не се търсеше през другото време, тъй като българинът предпочиташе свинско и пилешко, сега се купува почти целогодишно. Пик в търсенето има и на овче месо за курбани.

“Хората поръчват и купуват от фермите, колят и затварят в буркани и консерви, защото в магазина е скъпо, а и химията в тях ги притеснява”, разказа фермерът. И обясни, че стадото си храни не с гранули, а само с царевица и люцерна. А най-търсени от клиентите са агнета между 20 и 30 кг живо тегло.

По 9 лв. върви живото тегло на агнешкото на едро, на дребно го даваме с 1 лв. по- скъпо, коментира Павлина Христова. Фермата й в харманлийското село Българин работи предимно с кланици в региона.

Агнета до 30 кг се продават за 12 лв. живо тегло. Търсенето е голямо, работя предимно с дългогодишни клиенти, коментира животновъдът Здравко Узунов, който отглежда над 2000 овце и агнета.

Спрямо миналата година цената на живото тегло на агнешкото е скочила с 2 лв. Неизбежно е, фуражът поскъпна с 35-40 ст. , скочиха и други разходи, коментират фермерите.

В магазинните в Хасково агнешкото се търгува на цени от 22 до 24 лв. Във веригите цената с 2-3 лв. по- ниска, показа още проверката ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всичко се плаща на този свят! Сега съм напълно сам без никого
Next: Отчаяна жена осиновява дете, 20 години по-късно то и спасява живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.