Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Агрономът лечител Веселин Орешков: Жълъдите не са само за прасетата
  • Новини

Агрономът лечител Веселин Орешков: Жълъдите не са само за прасетата

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdgfdbfbfgbgfb.png

Ж ълъдите не са само за прасетата, но и за хората. Това обяви сензационно пред „Телеграф“ доайенът агроном Веселин Орешков.

„Не може да си представите колко много животинки се изхранват есенно време от жълъдите на дъбовете и трупат енергия за зимата.

Това не е никак случайно“, коментира топспециалистът. Обясни, че за разлика от животните човешкият организъм трудно усвоява суров този природен дар, но това не означавало да го пренебрегваме.
От хляб до кафе

„Просто трябва да се пече. Когато аз ги събера, ги разрязвам с овощарската ножица през средата. Онези, които са с червейчета, ги бракувам, а другите слагам да се сушат под духалка. Люспите, като се свият, падат сами. После ги пека като семки, да добият приятен аромат. А накрая ги смилам на брашно с мелничка“, разкри технологията Орешков.

Съветва брашното от жълъди да се добавя на вкус при замесване на хляб (слагат се около 50-70 грама), на бисквити, десерти, към смутита и други напитки. „Нямате си представа каква сила и дълголетие дава.

Може да се прибавят към него корени от цикория, от глухарче, печена ръж, леблебия. Като кафе също жълъдите може да се приготвят. Въобще от тях човек само може да спечели за здравето си. Те са в краката ни, а не ги оценяваме“, съжали агрономът.
Петър Дънов

Чичо Веско, както го наричат почитателите му, е експерт по лечебни растения и природосъобразен начин на живот. Народният мъдрец е познат и като лечител и философ, последовател на Петър Дънов. Автор е на 9 книги – наръчници за здравословен и пълноценен живот.

Стотици хора се стичат да слушат беседите на Орешков из цялата страната. Преди 1989 г. именно благодарение на родения в Троян експерт у нас навлизат култури като планински лимон, арония, киви (актинидия), райска ябълка (персимон), левзея, шизандра. А за неподозираното съкровище на есента – жълъда, разказа още факти като приказка.
Столетници

„Аз от години ги събирам. В моята градина има много столетни дъбове и когато родят, земята става толкова обсипана с тях, че като стъпна, се пързалям. Когато се покаже, в началото дъбчето расте много бавно. Тревите му се смеят, както са накокорени нагоре. Но след 5-ата, 6-ата година ела да видиш какво става – от него тръгва да се развива вековно дърво за чудо и приказ. Стотици литри вода държи в корените си. Ето, ако не беше изсечена гората в Странджа, тези наводнения, дето станаха сега, нямаше да са чак такива“, убеден е 83-годишният агроном.

На 29 септември в Ямбол ще се състои прожекция на пътуващия филм „Сезоните на душата“, посветен на Веселин Орешков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова обяви едномесечен траур
Next: Пълен шок за шофьорите! Само такова нещо не е имало на улица в Пловдив

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.