Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Агрономът лечител Веселин Орешков: Жълъдите не са само за прасетата
  • Новини

Агрономът лечител Веселин Орешков: Жълъдите не са само за прасетата

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdgfdbfbfgbgfb.png

Ж ълъдите не са само за прасетата, но и за хората. Това обяви сензационно пред „Телеграф“ доайенът агроном Веселин Орешков.

„Не може да си представите колко много животинки се изхранват есенно време от жълъдите на дъбовете и трупат енергия за зимата.

Това не е никак случайно“, коментира топспециалистът. Обясни, че за разлика от животните човешкият организъм трудно усвоява суров този природен дар, но това не означавало да го пренебрегваме.
От хляб до кафе

„Просто трябва да се пече. Когато аз ги събера, ги разрязвам с овощарската ножица през средата. Онези, които са с червейчета, ги бракувам, а другите слагам да се сушат под духалка. Люспите, като се свият, падат сами. После ги пека като семки, да добият приятен аромат. А накрая ги смилам на брашно с мелничка“, разкри технологията Орешков.

Съветва брашното от жълъди да се добавя на вкус при замесване на хляб (слагат се около 50-70 грама), на бисквити, десерти, към смутита и други напитки. „Нямате си представа каква сила и дълголетие дава.

Може да се прибавят към него корени от цикория, от глухарче, печена ръж, леблебия. Като кафе също жълъдите може да се приготвят. Въобще от тях човек само може да спечели за здравето си. Те са в краката ни, а не ги оценяваме“, съжали агрономът.
Петър Дънов

Чичо Веско, както го наричат почитателите му, е експерт по лечебни растения и природосъобразен начин на живот. Народният мъдрец е познат и като лечител и философ, последовател на Петър Дънов. Автор е на 9 книги – наръчници за здравословен и пълноценен живот.

Стотици хора се стичат да слушат беседите на Орешков из цялата страната. Преди 1989 г. именно благодарение на родения в Троян експерт у нас навлизат култури като планински лимон, арония, киви (актинидия), райска ябълка (персимон), левзея, шизандра. А за неподозираното съкровище на есента – жълъда, разказа още факти като приказка.
Столетници

„Аз от години ги събирам. В моята градина има много столетни дъбове и когато родят, земята става толкова обсипана с тях, че като стъпна, се пързалям. Когато се покаже, в началото дъбчето расте много бавно. Тревите му се смеят, както са накокорени нагоре. Но след 5-ата, 6-ата година ела да видиш какво става – от него тръгва да се развива вековно дърво за чудо и приказ. Стотици литри вода държи в корените си. Ето, ако не беше изсечена гората в Странджа, тези наводнения, дето станаха сега, нямаше да са чак такива“, убеден е 83-годишният агроном.

На 29 септември в Ямбол ще се състои прожекция на пътуващия филм „Сезоните на душата“, посветен на Веселин Орешков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова обяви едномесечен траур
Next: Пълен шок за шофьорите! Само такова нещо не е имало на улица в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.