Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си
  • Новини

Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
twqrqwruaskrask.png

Паникьосани хора скачаха от прозорците и балконите. Прекараха нощта на открито в коли и палатки. Три сгради са разрушени след труса.

Земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер разлюля в 20:48 ч. снощи земята в район Йешилюрт на окръг Малатия, Източна Турция, пише “Марица”.

Според информацията на Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД) земетресението е регистрирано на дълбочина 7 километра.

 

Веднага след труса много граждани излязоха по улиците панически. Част от тях прекараха нощта на открито в автомобилите си, в близки паркове и в дворовете на общински квартални кафенета. Някои опънаха палатки пред жилищата си.

 

 

Турският министър на здравеопазването Фахреттин Коджа заяви: „23 от нашите граждани, 22 в Малатия и 1 човек в Адияман, са ранени в резултат на падане или скок от високо.“

 

 

Коджа допълни, че са изпратени общо 21 линейки и 7 други специализирани медицински екипи, като част от тях са се притекли на помощ от съседни окръзи.

 

Губернаторът на Малатия Ерсин Язъджъ обяви пред Анадолската агенция (AA): “Нашите екипи извършват теренни проучвания. Досега е разрушена 1 изоставена сграда в квартал Баталгази и 2 силно повредени сгради са се наклонили опасно настрани и са пред срутване. Районът в който се намират те е отцепен и хората в тях са евакуирани невредими.

 

 

Дете, пресичащо улицата, си счупи крака и беше отведено по спешност в болницата. Има няколко случая на скачане от балкона.”

Министърът на вътрешните работи Али Йерликая сподели в профила си в социалните мрежи: „До момента нямаме информация за жертви, ранени и материални щети. 23-ма наши граждани са леко ранени поради уплаха, паника и скачане от високо.

 

След земетресението, всички екипи на нашите съответни институции, особено АФАД, започнаха работа по преглеждане на терена за установяване на нуждите на гражданите“.

 

 

Специалисти предупреждават, че вторичните трусове в района ще продължат поне една година. 

Припомняме, че на 6 февруари две земетресения с магнитуд 7,7 и 7,6 разтърсиха югоизточната част на Турция, като разрушиха домове, пътна инфраструктура и части от градове, в резултат на което загинаха най-малко 50 000 души, а хиляди други бяха ранени.

Страната обяви извънредно положение след трагичното бедствие, като същевременно президентът Ердоган пое ангажимент да възстанови разрушените от трусовете градове.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка на 5 деца осиновила трите деца на починалата съседка. Скоро кармата й се отплатила
Next: Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.