Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите
  • Новини

Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
mamrairiqriqirq.jpg

За да бъдат наети на работа или да излязат да хапнат в заведение, хората с едро телосложение често са изправени пред дискриминация. Независимо дали е умишлено или не, погледите могат да бъдат нараняващи и да причинят комплекси у човека, който ги получава. Мари Саутард Оспина разказва за опита си да бъдеш закръглена жена на плажа в статия за Бустъл.

Резюме
Грософобията, нейното ежедневно въздействие: Свидетелството на Мари Саутард Оспина

Заради диктата на обществото по отношение на идеалното тегло, закръглените хора редовно се открояват. Въпреки че наистина голяма част имат здравословни проблеми, причиняващи наднормено тегло и затлъстяване, необоснованите негативни реакции са многобройни. Това явление илюстрира грософобията: враждебност към закръглени хора, основана на идеята, че тези хора са дебели по тяхна вина.

Грософобията, нейното ежедневно въздействие

Хапливи коментари, враждебни нагласи, предизвикващи чувство за вина и погледи, изпълнени със съжаление…

Има много грософобски реакции от някои хора. Това явление се среща почти ежедневно от хора с наднормено тегло във всички области на техния живот. Всъщност закръглените хора се сблъскват с негативни забележки в медицинската среда, налагат им се диети (без да бъдат питани) или дори откази да дарят кръв, а в професионалната среда е по-малко вероятно да бъдат наети и да се получат повишение.

Ежедневно им е по-трудно да се обличат, да пътуват с градски транспорт, да имат право на животозастраховка.

Вивиан Гакиер, президент на асоциацията Allegro Fortissimo, за подкрепата и съдействие на хора с едро телосложение, свидетелства за усещането за „климат против мазнини“ във Франция и впечатлението, че борбата срещу затлъстяването се е превърнала в борба срещу хората с наднормено тегло.

За съжаление, грософобията е реалност и засяга всички, особено след демократизацията чрез социалните мрежи, където може да се видят стотици хиляди коментари, внемяващи на хората с наднормено тегло чувство за вина и обидно усещане. Жертвите на грософобия винаги са многобройни, вариращи от известни личности до обикновени съвсем обикновени хора.

Мари Саутард Оспина, млада жена, разказва опита си като пълничка в статия за Bustle .

Свидетелството на Мари Саутард Оспина

С наближаването на слънчевите дни и пътуванията до плажа много жени минават на диета. Обратно, Мари Саутард Оспина реши вместо това да се вдъхнови от тенденцията, че всяко тяло е тяло за плаж и че всеки трябва да се чувства достатъчно добре за себе си, за да се покаже по бански.

И така, докато беше на почивка в Испания, тя реши да облече за първи път бански от две части, показвайки извивките, целулита, стрии и белези . Придружена от партньора си, тя се разхождаше по плаж, пълен с туристи, и забеляза няколко вида реакции. Някои бяха позитивни, хората бяха неутрални, не я гледаха и не й даваха широки усмивки, докато други бяха по-негативни.

Тя разказва за едно от най-поразителните негативни поведения за нея, това на няколко млади хора, които й се подиграха. Младият мъж я видя да минава и се усмихна, а след това принуди приятелката си също да я погледне. Тогава те открито й се присмяха.

За щастие, нейният опит не беше изцяло отрицателен, тъй като тя забеляза, че много жени със закръглена фигураа са облечени със същия вид бански и се пошегува, че през цялото това време тя сигурно е ходила на грешни плажове!


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му
Next: Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа!

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.