Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм на 29 години, имам точно 60 дни да спася живота си!
  • Новини

Аз съм на 29 години, имам точно 60 дни да спася живота си!

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
fofansdnasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Здравейте мили хора с добри сърца! Пиша ви със свито сърце и надеждата, че ще ми помогнете! Ето я и моята история…

Аз съм Тихомир и съм само на 29 години, а животът вече ме изправя пред голяма трудност.
Имам семейство, което много обичам, но днес аз не мога да се грижа за него, защото диагнозата, която ми е поставена, изтри нашите усмивки от лицата ни. Диагностициран съм със Остеосарком – рак на костите 2-ра степен.

Всичко започна с леки болки в областта на кръста и крака, реших да си направя ЯМР в Плевен с мисълта, че ще е нещо, което няма да застраши живота ми. Но това което разбрах, ме шокира.

Казаха ми, че имам тумор на таза и че трябва да се премахне по спешност. Изпратиха ме в София и по спешност ми направиха тази операция.

Казаха, че е преминала успешно. Изпратиха ме на 5D скенер, там се оказа, че тумора си е там и трябва отново да се оперира, защото нямало да се повлияе от химиотерапии. Тогава потърсих второ мнение в Турция и се озовах при проф. Harzem Özger.

За мен се намери лъч надежда в Турция, професор Harzem Özger ми вдъхна тази надежда и имам точно 60 дни да събера заветната сума, но сумата за моето лечение е непосилна за мен и моето семейство.

В лечението са включени общо 6 химиотерапии и 1 операция. Да ви призная изплашен съм, казват, че мъжете не плачат, но така ми се крещи!

Искам да съм здрав, да се грижа за моето семейство и пак да сме щастливи… Имаме още толкова наши мечти да изпълним, имам още на много неща да уча своето детенце, но уви сега сякаш времето е замръзнало за нас…

МОЛЯ ВИ МИЛИ ДАРИТЕЛИ! ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СПАСЯ СВОЯ ЖИВОТ! ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СИ ВЪРНА УСМИВКАТА И ТАЗИ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ!

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ И ПОЖЕЛАВАМ НА ВСЕКИ, САМО ЗДРАВЕ, ТО Е НАЙ – ВАЖНО!

Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG71BUIN95611000712341
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Дарение за Тихомир Искренов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишно момиче ще живее, ако помогнем
Next: Ергенът изгони най-cекcапилната участничка, тя обаче изненадващо се връща в предаването

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.