Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако имаш буквата М на дланта си, то ти си много специален човек! Нейното значение е много интересно и важно
  • Новини

Ако имаш буквата М на дланта си, то ти си много специален човек! Нейното значение е много интересно и важно

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
buvakvkaM.jpg

Хиромантията е древно и много интересно учение за тълкуване на съдбата и характера на даден човек по линиите на ръката му. Понякога тези линии образуват дори фигури и букви, погледни ръката си и ще се увериш в това.

Всяка от тези линии е много важна и има значение, затова й колкото са хората по света, толкова са различни и линиите. Една от буквите, които формират линиите и за чието значение са се питали толкова хора по света, е буквата М.

Хората, които имат буква М на дланта си са изключително надарени. Имат силна интуиция, много енергия, усет към лъжата, усет към успеха. Ако искате да стартирате успешен бизнес, то не се колебайте да поискате съвет или направо да поканите за съдружник човек с буква М на дланта.

Още един любопитен факт е, че много известни хора от миналото, включително велики лидери, философи и пророци са имали този знак на дланта си, дали това им е помогнало да успеят в живота? Възможно е, ако се позаинтересувате по-обстойно от хиромантията, можете да научите много неща за себе си, които ще ви помогнат да вземете решение и да се справите с трудностите и по-лесно да разберете живота.

Ако пък половинката ви има знак М на дланта си, да знаете, че с нея шега не бива.Особено, ако е жена! Нито можете да я излъжете, нито можете да я въртите на пръста си. Направите ли го, ще си патите от собствената си наивност. Тя е по-силна от вас, разберете го! В някои случаи жени с буквата М на дланта си имат силно много силно развита интуция, която граничи с ясновидство.

Когато и двамата партньори имат буква М на дланите си, отново дамата е по-надарената. Това най-вероятно се дължи на интуицията, която при жените обикновено е по-силна.

Има обаче и два съвета към „избраните“. Понякога стават прекалено деспотични. Това се случва, защото рано или късно, те забелязват, че са по-умни и по-способни от останалите и пошлостта и глупостта започва яко да им лази по нервите. И все пак, това, че си по-добър от другия, не ти дава право да мачкаш и да се подиграваш. В крайна сметка колкото и талантливи да сте, без успешна комуникация, нещата няма как да се случат.
И накрая, но не по важност, хората с буква М на дланта не бива да се примиряват с посредствен живот. Какво имаме предвид?

Ако работят ниско платена работа, ако в любовта търпят неподходящ партньор (заради деца, страхове…), ако ежедневно им се налага да вършат нещо, което усещат, че е под достойнството им, това ще ги убие психически. Наистина, всеки човек не харесва тези неща, но някои си казват „карай“ и преглъщат. При „избраните“ не е така.

Те не могат да преглътнат, а трупат чувство за нереализация, което ги изяжда бавно отвътре. Затова, ако се намират в подобна ситуация, моментално трябва да променят живота си и да се стремят към върха… където им е мястото!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли какво има вътре в смокините? След като разберете ще се замислите следващия път дали да изядете смокиня
Next: Изсмуква рака от тялото като нищо друго! Расте навсякъде, но не знаем! Лекува още хепатит, черен дроб, бъбреци, стомах

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.