Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изсмуква рака от тялото като нищо друго! Расте навсякъде, но не знаем! Лекува още хепатит, черен дроб, бъбреци, стомах
  • Новини

Изсмуква рака от тялото като нищо друго! Расте навсякъде, но не знаем! Лекува още хепатит, черен дроб, бъбреци, стомах

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
glahuauar.jpg

Коренът от глухарче се използва за лечение от много години. Той е в състояние да лекува алергии, да понижава нивата на холестерола, да подобрява работата на жлъчката и да подпомага детоксикацията на черния дроб.

Също така, има диуретични свойства и е подходящ за бременни жени и за тези в менопауза. Пролетта е най-доброто време за събиране на реколтата от корени на глухарче, особено в началото на април.
Най-добре е да го събирате от места, които са по-малко замърсени, като области далеч от града и пътя. Може би не знаете, но всички части на глухарчето имат лечебни свойства.

Листата му са богати на витамини и можете да ги консумирате в салати, или с картофи и яйца.

Стъблото на глухарчето има силата да облекчава стомашни проблеми, да стимулира функцията на жлъчния мехур, да регулира обмяната на веществата, и да пречиства кръвта. Също така, стъблото може да се прилага за лечение на диабет, а млякото от стъблото може да се използва за отстраняване на брадавици.

В допълнение, хората могат да използват цвета на глухарчето, за да си приготвят домашен сироп. Той ще помогне на тялото да пречисти кръвта, ще облекчи кашлицата и ще подобри храносмилането.

Рецепта за сироп от глухарче

Залейте с 3 литра вода 40 жълти цвята от глухарче. След това нарежете 4 портокала и 4 лимона на филийки и ги добавете към сместа. Оставете ги да престоят така за 24 часа.
След 24 часа, прецедете сместа и поставете в тенджера. Добавете 2 чаши захар и варете в продължение на 30 минути.

Махнете от огъня след като заври и се сгъсти достатъчно. След това, поставете сиропа в стерилизирани буркани. Може да го използвате при лечение на настинка, кашлица или бронхит.

Корен от глухарче – ползи за здравето и свойствата, които могат да преборят рака:

Глухарчето е отдавна използвано и популярно със своите лечебни свойства. В днешно време, съвременната медицина потвърждава ползите за здравето на това цвете и казва, че е в състояние дори да лекува рак.

Ако искате да подготвите и да съхраните корени от глухарче е необходимо да ги обелите, нарежете и да ги оставете да изсъхнат на чист въздух. Оставете ги да съхнат в продължение на 2 седмици или докато не станат толкова крехки, че да се трошат под пръстите. Когато изсъхнат ги поставете в буркан и го съхранявайте на тъмно и хладно място.

Корените от глухарче са в състояние да пречистят бъбреците, черния дроб, лимфата, и жлъчния мехур. Те са много полезни при лечение на камъни в жлъчката, запек, хепатит, акне, оток и ревматизъм. Освен това, те са ефективни при жените за превенция и лечение на проблеми с кърменето, кисти, тумори и рак.

Ето как можете да приготвите чай от глухарче:

Изсушете, натрошете или накъсайте няколко листа от глухарче. Поставете ги след това в буркан, за да може да ги използвате и в бъдеще. Запарвайте по половин чаена лъжичка от тази смес в чаша с вода и чаят ви е готов.

Друг вариант е да се комбинират 60 грама пресни и 30 грама изсушени корени от глухарче. Сместа се поставя в тенджера с 80 грама вода и щипка сол.

Изчакайте да заври, покрийте съда и оставете да къкри за около 20 минути. След това прецедете сместа и пийте по три чаши на ден.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имаш буквата М на дланта си, то ти си много специален човек! Нейното значение е много интересно и важно
Next: Жегата в България покоси първата си жертва! 47 годишният Борис пи няколко бири на плажа и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.