Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Анонимен дарител спасява най-тежката българка
  • Новини

Анонимен дарител спасява най-тежката българка

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
asnasnaoshasmdasdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

300-килограмовата Хриси се готви за операция

Минава на хранителен режим, предстоят още прегледи

Доли ЛУКАНОВА

Нов шанс за живот получава 300-килограмовата Христина от Дупница! Най-тежката българка се подготвя за операция.

Както „България Днес“ разказа, 33-годишната жена мечтае през новата 2023 година да свали излишните килограми и да може да отиде на разходка сама. Днес копнежите й са на път да се сбъднат благодарение на анонимен дарител, който ще поеме сумата за гастректомия (оперативно отстраняване на 80% от стомаха – б.а.). Това е единствената надежда за младата жена.

 

„Събрал съм консилиум от четиридесет лекари в Турция. Заседаваха, говорихме на дълго и на широко относно състоянието й и какъв е най-добрият подход за нея. За съжаление никой в България не се наема да й постави точна диагноза. На първо място Христина трябва да се изправи на крака, тогава ще може да премине през всичко“, разказва пред вестника добродетелят, поел случая на дупничанката.

 

 

Момичето е с биполярно разстройство

 

Момичето преживява силен стрес преди десетина години. Отива на гости на своя приятелка, която пред нея пребива болния си мъж с колан. След случилото се младата Христина изпада в шок. Прибира се при родителите си безмълвна. Оказва се, че от силния стрес Хриси е получила биполярно разстройство. Заболяването съпътства човек цял живот и се характеризира със силни промени на настроението.

 

Така Секулова започва да пие лекарства. От тях психическото й състояние се подобрява, но физическото се влошава. Христина започва да трупа стремглаво килограми, които безмилостно я обездвижват. Излишната телесна маса не позволява на младата жена да стои повече от няколко минути изправена на крака и поради тази причина е обречена да си стои у дома. Не може да излезе сама от стаята си, камо ли от къщата. Заради теглото си Христина трябва да се лиши и от образование, и от работа.

 

 

Изнасят Хриси на ръце от дома й, защото тя не може да ходи сама

 

„Направили сме нужните изследвания. Чакат се резултатите, за да може да й се назначи правилно лечение и хранителен режим. Това е нещото, което ще работим близките шест месеца, за да може да я стабилизираме и да я изправим на крака. Надяваме се октомври-ноември да е готова, но всичко зависи от нея“, допълва анонимният дарител.

Христина повече от всичко иска да е пълноценен човек. Шансът, който й се дава в момента, я мотивира и тя е готова да следва всяка стъпка, за да може отново да се радва на живота.

Христина не е сама в тази борба. Освен анонимния дарител много други хора застават зад каузата й. Така например едно от вървежните заведения за бързо хранене в Дупница ще се заеме с това да бъде хранена под режим и да получава всичко, от което има нужда като хранителни вещества.

 

 

Майката Цветанка е неотлъчно до дъщеря си

 

Семейството е преживяло не един кошмар по пътя си. Преди няколко години безпаричието ги удря жестоко. Родителите Христо и Цветанка не могат да купуват лекарства за дъщеря си и решават да изтеглят заем.

 

Попадат на измамници, които им обещават ниска лихва, но накрая се оказва, че вместо да върнат 6000 лв., те дължат 42 хил. Отчаянието ги принуждава да продадат жилището си, за да се издължат на кредиторите. Така се местят да живеят във фургон. За щастие от общината им подават ръка и им осигуряват общинско жилище, в което да се нанесат и да живеят нормално. Въпреки това здравето на Цветанка се влошава. Вглъбена в това да се грижи за дъщеря си, майката оставя себе си на заден план.

„Жената не е добре. На силни болкоуспокояващи е, защото е с непоносими болки. Единият й крак е почти парализиран и не може да се движи. Има асистент, който помага и на двете, но са нужни по-инвазивни мерки за нейното лечение. Определено има нужда от средства за скенер, превоз, адекватни медицински грижи“, споделя още дарителят, който е посетил семейството лично в дома им.

Всеки, който желае, може да помогне на семейство Секулови на:

IBAN: BG02UNCR70001524463771

Основание: Дарение за семейство Секулови

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги видя рутера у дома и веднага подаде молба за развод
Next: Как да използвате пепелта в градината, така че да ви дари с много плод

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.