Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Анонимен дарител спасява най-тежката българка
  • Новини

Анонимен дарител спасява най-тежката българка

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
asnasnaoshasmdasdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

300-килограмовата Хриси се готви за операция

Минава на хранителен режим, предстоят още прегледи

Доли ЛУКАНОВА

Нов шанс за живот получава 300-килограмовата Христина от Дупница! Най-тежката българка се подготвя за операция.

Както „България Днес“ разказа, 33-годишната жена мечтае през новата 2023 година да свали излишните килограми и да може да отиде на разходка сама. Днес копнежите й са на път да се сбъднат благодарение на анонимен дарител, който ще поеме сумата за гастректомия (оперативно отстраняване на 80% от стомаха – б.а.). Това е единствената надежда за младата жена.

 

„Събрал съм консилиум от четиридесет лекари в Турция. Заседаваха, говорихме на дълго и на широко относно състоянието й и какъв е най-добрият подход за нея. За съжаление никой в България не се наема да й постави точна диагноза. На първо място Христина трябва да се изправи на крака, тогава ще може да премине през всичко“, разказва пред вестника добродетелят, поел случая на дупничанката.

 

 

Момичето е с биполярно разстройство

 

Момичето преживява силен стрес преди десетина години. Отива на гости на своя приятелка, която пред нея пребива болния си мъж с колан. След случилото се младата Христина изпада в шок. Прибира се при родителите си безмълвна. Оказва се, че от силния стрес Хриси е получила биполярно разстройство. Заболяването съпътства човек цял живот и се характеризира със силни промени на настроението.

 

Така Секулова започва да пие лекарства. От тях психическото й състояние се подобрява, но физическото се влошава. Христина започва да трупа стремглаво килограми, които безмилостно я обездвижват. Излишната телесна маса не позволява на младата жена да стои повече от няколко минути изправена на крака и поради тази причина е обречена да си стои у дома. Не може да излезе сама от стаята си, камо ли от къщата. Заради теглото си Христина трябва да се лиши и от образование, и от работа.

 

 

Изнасят Хриси на ръце от дома й, защото тя не може да ходи сама

 

„Направили сме нужните изследвания. Чакат се резултатите, за да може да й се назначи правилно лечение и хранителен режим. Това е нещото, което ще работим близките шест месеца, за да може да я стабилизираме и да я изправим на крака. Надяваме се октомври-ноември да е готова, но всичко зависи от нея“, допълва анонимният дарител.

Христина повече от всичко иска да е пълноценен човек. Шансът, който й се дава в момента, я мотивира и тя е готова да следва всяка стъпка, за да може отново да се радва на живота.

Христина не е сама в тази борба. Освен анонимния дарител много други хора застават зад каузата й. Така например едно от вървежните заведения за бързо хранене в Дупница ще се заеме с това да бъде хранена под режим и да получава всичко, от което има нужда като хранителни вещества.

 

 

Майката Цветанка е неотлъчно до дъщеря си

 

Семейството е преживяло не един кошмар по пътя си. Преди няколко години безпаричието ги удря жестоко. Родителите Христо и Цветанка не могат да купуват лекарства за дъщеря си и решават да изтеглят заем.

 

Попадат на измамници, които им обещават ниска лихва, но накрая се оказва, че вместо да върнат 6000 лв., те дължат 42 хил. Отчаянието ги принуждава да продадат жилището си, за да се издължат на кредиторите. Така се местят да живеят във фургон. За щастие от общината им подават ръка и им осигуряват общинско жилище, в което да се нанесат и да живеят нормално. Въпреки това здравето на Цветанка се влошава. Вглъбена в това да се грижи за дъщеря си, майката оставя себе си на заден план.

„Жената не е добре. На силни болкоуспокояващи е, защото е с непоносими болки. Единият й крак е почти парализиран и не може да се движи. Има асистент, който помага и на двете, но са нужни по-инвазивни мерки за нейното лечение. Определено има нужда от средства за скенер, превоз, адекватни медицински грижи“, споделя още дарителят, който е посетил семейството лично в дома им.

Всеки, който желае, може да помогне на семейство Секулови на:

IBAN: BG02UNCR70001524463771

Основание: Дарение за семейство Секулови

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги видя рутера у дома и веднага подаде молба за развод
Next: Как да използвате пепелта в градината, така че да ви дари с много плод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.