Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев отпусна юздите: Обеща повече пари за…
  • Новини

Асен Василев отпусна юздите: Обеща повече пари за…

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
sdfgfdhfhgjghjtyhty.png

Посоката, в която искам да вървим, е към функционална децентрализация на общините. Необходимо е да дадем възможности на общинските власти да взимат повече решения на местно ниво.

Това послание отправи министърът на финансите Асен Василев на работна среща с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

На нея бяха обсъдени проекта на Закона за държавния бюджет за 2024 г., предложените промени в данъчните закони и предстоящите инициативи и проекти на общините, финансирани със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост и програмата за финансиране на общински инвестиции, съобщиха от Министерство на финансите (МФ).

Като стъпка в посока на финансовата децентрализация от началото на следващата година в управление на общините ще остават около 100 млн. лв. Това са очакваните приходи от патентен данък, които ще се формират от два компонента – от самото увеличение на патентния данък и от заведенията за хранене, които преминат към плащането му.

Така общините ще разполагат с по-голям ресурс, който сами да управляват. Министърът изрази мнение, че всички приходи, свързани с упражняването на занаятчийски дейности и услуги, постепенно трябва да се прехвърлят към общините.

НСОРБ постави като основен проблем пред местните власти планирания в бюджета за следващата година размер на общата изравнителна субсидия. С нея трябва да компенсират и разходите, свързани с увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. Беше постигнато съгласие размерът на субсидията да бъде повишен от 404 млн. лв. на 470 млн. лв., така че да позволи на общините да реализират местните си политики в полза на населението.

Представителите на общините изразиха своята благодарност за спазеното обещание всяка година от бюджета да се заделят по 1 млрд. лв. за финансиране на общински проекти, както и за въведените стандарти в образованието и здравеопазването.

На срещата беше поставен и въпросът с промените в Закона за местните данъци и такси, предложени от НСОРБ. Министерството на финансите подкрепя инициативата на местните власти, тъй като размерът на местните данъци и такси не е актуализиран от 2010 г.

В разговора бяха обсъдени изпълнението на програмите за дигитализация на архивите, саниране, улично осветление и повишаване на сигурността чрез видеонаблюдение в по-малките населени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново: Глобяват всеки клиент, който не си вземе касов бон от магазина
Next: Топ синоптик каза кога се връща студът. Ето къде ще натрупа сняг

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.