Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев с тежки условия, данъците ще ударят по…
  • Новини

Асен Василев с тежки условия, данъците ще ударят по…

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2023
sdfgfbcvbvhgfhgfhfg.png

„МС прие пакета от данъчни закони, които да бъдат изпратени към парламента, така че още този четвъртък да бъдат разгледани в Комисията по бюджет и финанси”. Това съобщи финансовият министър Асен Василев.

Той припомни, че данъчните закони бяха публикувани за обществено обсъждане в края на септември. След това са били взети предвид няколко предложения.

 

„След приемането на данъчните закони ще бъде фиксирана напълно и приходната част на бюджета и парламентът ще може да го приеме преди края на годината”, каза Василев.

По думите му пакетът от данъчни закони е внесен още в края на септември и бил подложен на обществено обсъждане в рамките на месец.

„Нулевата ставка за хляба и брашното важи до средата на догодина. Там няма промени. Що се отнася до ставката на ресторантьори и хотели, получихме доста предложения от техни организации за въвеждане на ПОС терминали задължително във всички заведения 2,3,4,5 звезди и най-малките да бъдат освободени.

Задължително се плащат заплатите по банков път. Да има минимални ставки за персонал, които са по-високи от минималната работна заплата, което да изсветли трудовите доходи. Ако всичко това бъде прието, 9% ДДС може да остане като временна мярка. Ако не бъде прието, тогава държим на 20% ДДС“, изтъкна финансовият министър.

Той коментира и резултатите от местните избори.

„Най-важното на тези местни избори е, че тези хора избраха кметове, които да работят за подобряването на техния град. Това са различни политически сили в различните градове. В голяма част от градовете са предпочели да променят досегашния си модел на управление“, посочи той.

Василев коментира и думите на президента за това, че „в сглобката си нямат доверие, но са се стиснали здраво един за друг в името на оцеляването“.

„Г-н Радев не е в час с политическите процеси в страната“, отговори Василев.

„Ако сте наблюдавали последните 2 седмици, ще видите, че имаше доста голямо напрежение между партиите и всяка партия се бори за нейния електорат и начина, по който вижда страната да се движи напред. А единственото общо, което видяхме, че гледаме към това да имаме нормална европейска държава, а не да гледаме на Изток към Москва“, коментира финансовият министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН праща учителите на училище, ето какво ги чака
Next: Григорова побесня! Зададе най-пиперливия политически въпрос

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.