Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Григорова побесня! Зададе най-пиперливия политически въпрос
  • Новини

Григорова побесня! Зададе най-пиперливия политически въпрос

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2023
okfsdkfgsdjkgjkdfg.png

„Имам самокритика към нас, мен персонално“ – това заяви Ваня Григорова по повод отминалите кметски избори в София, на които тя стана втора след Васил Терзиев.

Очевидно не успяхме да се преборим с усилията на ПП и ДП, за да затворят избирателната активност. Първо с истерията, която изиграха в деня на размисъл на първия тур.

„Имаше разлика между 13-14%. Няма как да не твърдим, че имаше пряка намеса в изборите.

Когато на вас като избирател ви кажат, че мачът е вече свирен час преди края на изборния ден, то вие няма да отидете да гласувате, нали.

Изморително бе да правиш кампания сред хората, а не да си правиш 20-секунди видеа в офиса“, допълни Григорова в сутрешния блок на bTV.

„Искахме хората да се чувстват активна част от политиката – това, което другите се опитаха да подтиснат“, каза тя.

По повод вчерашния й пост тя заяви: „Не е сериозно да обяснявам какво означава думата, която използвах. Но визирам това, което се случи последните няколко дни в кампанията. Те публикуваха неверни и лъжливи новини за мен.

Като цената на висулката ми, която струвала 6 600 долара. Висулката ми струва между 50 и 80 лева

Водещите Златимир Йочев и Мария Цънцарова я нападнаха с неудобни и неуместни въпроси за имота, в който живее, а тя им отвърна:

„Аз имам доход от 2 000 лева на месец, толкова има и съпругът ми. Нормално е банковите институции да ни отпуснат креди, който ще погасяваме в следващите 30 години и е по-малко от половината от месечната ни издръжка.

Изгубихме прекалено много телевизионно време, за да се обясняваме за това“.

Златимир Йочев и Мария Цънцарова

„Разочарована съм от цялата сглобка и по начина, по който двете коалиции се прегърнаха за изборите. За мен е по-важно кой си позволява и кой може да изнасили най-голямата партия в България, така че лидерът й накрая да призове да се гласува за Терзиев.

Ще видим управлението на сглобката как ще се отрази на управлението на софиянци“, каза още Григорова.

„Ако г-н Терзиев бъде кмет на столицата, то това стана с изнасилването на Бойко Борисов и пасивната подкрепа на Костадин Костадинов. Така, че ако някой трябва да се обяснява за подкрепа на Путин, то това е г-н Терзиев“, завърши Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с тежки условия, данъците ще ударят по…
Next: Скандално! Закопчаха клиентка на Кауфланд насред магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.