Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Астролог с прогноза за хода на войната през 2023 г., вещае тотален колапс за
  • Новини

Астролог с прогноза за хода на войната през 2023 г., вещае тотален колапс за

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
nasnkaskasto.jpg

Астрологът Анна Ефремова направи своята прогноза за военните сражения между Русия и Украйна и по-точно как те ще протекат през идната 2023 година.

Според нея Москва ще губи все повече решителни битки, а Киев ще жъне победи.

„Русия ще се сблъска с ужасните последици от своите зверства. Остават й само няколко месеца шанс, в които да спре. Лудият старец (Владимир Путин) няма да отстъпи. Някои хора просто са твърде обсебени от мания за величие, която обаче не винаги е достатъчно добре подплатена“, смята тя.

По думите й Русия ще загуби тази война.

Не изпускай тези оферти:

Ефремова добавя, че ако не се сложи край на конфликта, то Русия ще преживее нещо, което дори не може да си представи.

„Украйна ще оцелее и ще стане много по-силна през 2023 година. Контранастъплението е само началото, страната ще увеличи своята мощ на фронта“, категорична е астроложката.

Още политика:

Русия трябва да знае, че ядрена война не може да бъде спечелена, затова никога не трябва да бъде започвана. Не казвам, че е голяма вероятността от употребата на атомно оръжие. Трябва да възприемаме думите на Путин сериозно. Подобни действия биха имали тежки последици за Русия.

Тази каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на среща с евродепутати от групата на социалистите, пише БТА.

По неговите думи войната в Украйна засяга не само сигурността, защото води и до странични последици. Русия използва енергоносителите като оръжие и това носи последици за нас с рязкото нарастване на цените и инфлацията, посочи той. Столтенберг допълни, че алиансът очаква допълнителни данни за течовете от газопровода „Северен поток“, засечени в първите часове на тази седмица. С тревога научаваме тези съобщения, следим внимателно, заяви той.

Още от Папата:

По време на пътуването си до Казахстан папа Франциск заяви, че е грешка конфликтът в Украйна да се нарича руско-украинска война. Според него в действителност това е световна война, съобщиха от Ватикана.

Според медии, близки до Ватикана, папата се е срещнал с някои свещеници йезуити по време на посещението си в Казахстан в средата на септември, предаде анадолската агенция.

Според тях по време на посещението папата е направил изявление пред йезуитското издание „La Civilta Cattolica“. По време на срещата е говорил и за продължаващата руско-украинска война.

Папа Франциск: Използването на ядрени оръжия във война е престъпление към бъдещето

„Войната е в ход. Мисля, че е грешка да се мисли за нея като за каубойски филм, в който има добри и лоши момчета. Също така е грешка да се мисли, че това е война между Русия и Украйна. Не: това е световна война“, заяви папа Франциск.

Папата също така отбеляза, че посещение в Украйна е възможно. На този етап не е на дневен ред.

Папа Франциск разказва, че при посещението си в Казахстан, при него са дошли украински гости. Един от тях е бил военният офицер, който е отговорен за последната размяната на военнопленици между Русия и Украйна. Той му е предал списък с 300 пленници. След това папа Франциск е предал този казус директно на руския посланик

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НЕ ПОЛЗВАЙТЕ тоалетната хартия в хотела, ако краят ѝ е сгънат на триъгълник
Next: Промяната на кантар с ГЕРБ (Секретна социология убива родните агенции за втори поредни избори)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.