Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НЕ ПОЛЗВАЙТЕ тоалетната хартия в хотела, ако краят ѝ е сгънат на триъгълник
  • Новини

НЕ ПОЛЗВАЙТЕ тоалетната хартия в хотела, ако краят ѝ е сгънат на триъгълник

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
rurlroasroaosr.jpg

Новото руло тоалетна хартия в хотелската стая е признак на хигиена и на това, че стаята ви скоро е била освежена или основно почистена. А в някои хотели дори сгъват края на тоалетната хартия в различни форми, най-вече на триъгълник .

Всъщност тази традиция произхожда от Япония. Към днешна дата е разпространена не само в Азия, но и в някои страни в Европа.

Какво означава триъгълникът в края на рулото на тоалетната хартия ?

Японците са изключително гостоприемен народ. Те обичат да ласкаят гостите си с най-различни жестове. Триъгълната гънка в края на ролката тоалетна хартия означава поздрав за японците.

Не изпускай тези оферти:

Тя е знак, че сте добре дошли в дома им. Обикновено хартията се сгъва по този начин в тоалетни, разположени в офиси, ресторанти, барове и други обществени места.

В хотелите триъгълникът в края на тоалетната хартия има различно значение. Това е знак, че стаята скоро е била почистена. Но защо е по-добре да не използвате хартията в този случай?

Този израз на японско гостоприемство поражда някои съмнения относно хигиената. Съгласете се, че да сгънете края на хартията по този начин, трябва да държите рулото в ръцете си.

В повечето случаи камериерките в хотелите носят ръкавици. Въпреки това със същите тези ръкавици те не само сгъват тоалетната хартия, но и почиства стаята и тоалетната. Малко вероятно е камериерката да смени ръкавиците си, преди да сгъне тоалетната хартия.

Ето защо е по-добре да не използвате тази хартия или поне да откъснете най-горния лист от нея преди употреба. За съжаление ситуацията не е по-различна с хавлиите, сгънати в различни фигури.

Те определено радват туристите, но от хигиенна гледна точка, сгъването им по този начин не е препоръчително.

Още интересни статии:

Това е една от най-здравословните и вкусни закуски, тъй като съдържа витамини и минерали, които подобряват външния вид на кожата, косата, нормализират метаболизма и укрепват организма. Тази закуска ще ви помогне при премахване на замърсяванията от тялото и почистване на дебелото черво.

– 300 мл кисело мляко ( може и нискомаслено кисело мляко)

– 2 супени лъжици овесени ядки

– 1 чаена лъжичка смляно ленено семе

– 1 чаена лъжичка какао на прах

– 5-7 сушени сливи

Приготвяне на закуска:

Закуска се приготвя от преднатавечер.

Гарнираме с малко гореща вода (100 ml) сушени сливи.

Оставяме за 5-10 минути. Междувременно в купа поставяме овесените ядки, смлените семена и какаото. Добавяме кисело мляко и разбъркваме.

Сливите нарязваме ситно (може в блендер до състояние на „пюре“ или ръчно) и ги добавяме в предходната смес.

Разбърква се добре и се оставя в хладилник.

На сутринта се наслаждавате на здравословна и вкусна закуска. Резултати скоро ще бъдат видими. На първия ден може да имате „интересни“ усещания в стомаха, но това ще мине.

Continue Reading

Previous: Преврат в БСП: Вече и най-близките хора на Нинова искат главата й
Next: Астролог с прогноза за хода на войната през 2023 г., вещае тотален колапс за

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.