Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бандитска екзекуция: Убиха много богата българка в наследствената й къща, работата стана много дебела
  • Новини

Бандитска екзекуция: Убиха много богата българка в наследствената й къща, работата стана много дебела

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
poaslclascas.jpeg

Фатме Мустафова е 60-годишната жена, намерена убита в поповското село Славяново, пише „Труд“.

Както съобщи, трупът й е открит в сряда сутринта от кметицата и племенниците й, които отишла да видят какво става, след като жертвата не отворила павилиона си за закуски до училището. Не отговаряла и на телефона.

На входната врата имало заключен катинар, разбили. Когато влезли, видели тялото на жената на пода. Веднага се обадили на „Спешна помощ“, но жертвата била мъртва от часове.

ай-вероятно тя е удушена с въже, което още не е намерено. После около врата ѝ бил омотан клин.

Не изпускай тези оферти:

Смъртта е настъпила след 19.00 часа, между 20.00 и 21.00 часа. На масата имало останки от вечерята.

Предполага се, че Фатме е познавала убиеца и затова го е пуснала в дома си. Тя от години живеела сама, след като съпругът ѝ починал, а деца нямала.

Мълвата в Славяново гласи, че убитата била богата. Преди години била счетоводителка, сега също обслужвала няколко фирми. Наскоро си купила нова кола, посли си взима и скъп климатик.

Дали убийството е дело на местни бандити, които са искали да я ограбят, ще разследват криминалисти от Търговище и от експерти по убийствата от Главна дирекция „Национална полиция“.

Юлиян Шаламанов, задържан за убийството на Фатме Мустафова от село Славяново, е проиграл част от парите, които е откраднал от дома на жертвата си.

Както BRADVA.BG съобщи, 49-годишният криминално проявен мъж бе задържан в четвъртък около 14.00 часа в дома си в селото, стана ясно днес по време на брифинг.

Убийcтвoтo e извъpшeнo c цeл гpaбeж c oпит зa пpиĸpивaнeтo мy. И в мoмeнтa пpoдължaвa paзпитът нa извъpшитeля, ĸaтo тoй e зaпoчнaл дa пpaви caмoпpизнaния.

Извъpшeнo e пpeтъpcвaнe в дoмa мy. Шаламанов, познат на всички като Гюнай, е откраднал значителна сума пари от дома на жертвата – oĸoлo 15 xиляди лeвa. Част от тях мъжът е пpoигpaл в ĸaзинa в Πoпoвo и Tъpгoвищe, нeпocpeдcтвeнo cлeд yбийcтвoтo.

Разкриха името на убиеца на заможната вдовица от Славяново и кой е той

Cмъpттa нa 60-гoдишнaтa жeнa e нacтъпилa cлeд yдyшaвaнe в интepвaлa oт 19.00 дo 21.00 чaca нa 11 oĸтoмвpи, a cигнaлът зa oтĸpития тpyп e пoдaдeн нa дpyгия дeн cyтpинтa, ĸaзa пpoĸypop Дилянa Cтoянoвa и дoпълни, чe жepтвaтa и yбиeцът ca ce пoзнaвaли.

Шаламанов вeчe e c пoвдигнaтo oбвинeниe.

Haĸaзaниeтo, ĸoeтo ce пpeдвиждa пo HΠK зa тaĸъв вид пpecтъплeниe, e дoживoтeн зaтвop, дoживoтeн зaтвop бeз пpaвo нa зaмянa и зaтвop oт 15 дo 20 гoдини.

Още криминални:

Фолксваген излетя от пътя и се приземи в двора на дупничанин. 72-годишният Атанас Стоилков от Радомир пътувал с „Фолксваген Голф“ за дупнишкото село Крайници. На влизане в Дупница не успял да вземе лек завой на пътя в близост до жп спирка „Марек“ и се озовал в двора на Петър Нягулов. Инцидентът стана вчера около обяд.

Собственикът на имота бил вкъщи, чул шум, скърцане на метал, излязъл на двора си, който се намира под нивото на пътя, и видял падналия в него „Голф”. Мъжът позвънил на тел. 112 и на място пристигнал екип на Спешен център в Дупница.

„За последните няколко години това е може би 15-ият автомобил, който се приземява в двора ми. Голфът е изкъртил метални колове от оградата. Разрушена е и част от зиданата ограда”, заяви пред репортер на „Струма” Нягулов и допълни: „Преди няколко години имаше мантинела, поставена уж да пази да не падат автомобили в двора, но след ударите на няколко автомобила в нея, и тя се изкърти. Миналата година ремонтираха пътя и помолих фирмата, която извършваше ремонта, да сложат мантинела, но ми отказаха, не било по план.

На идване от София до къщата ми има лек завой, който не се забелязва от шофьорите, те карат направо и падат в двора. На това място имах асми на скеле, но ги изрязах, защото – мине, не мине време – върху тях се приземяваше по някой автомобил и после правех ново скеле. Преди време на пътя до дома ми имаше знак „Стоп“, сега го няма и шофьори, които не пътуват често по този път, се объркват“, заяви Петър Нягулов.

От Спешен център съобщиха, че 72-годишният шофьор Атанас Стоилков се е отървал само с драскотини. Пред полицаите, които пристигнали в Спешен център, за да се вземе кръв за алкохолна проба, той заявил, че не си спомня нищо – нито как е излетял от пътя, нито как се е приземил в двора. Стоилков попитал дежурния лекар от Спешен център, който пристигнал да го прегледа още в автомобила, кой го е извикал и защо е там.

72-годишният мъж не е пожелал да остане в болница и си тръгнал с такси за Радомир.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хепи Ванче изплю камъчето: Ето защо няма мъж до себе си
Next: Огромна вест за България! Станишев се завръща!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.