Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хепи Ванче изплю камъчето: Ето защо няма мъж до себе си
  • Новини

Хепи Ванче изплю камъчето: Ето защо няма мъж до себе си

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
hepivanacnhe.jpg

Миналогодишната победителка във “ Фермата „, вечно усмихнатата Хепи Ванче , не е толкова „хепи“ по отношение на мъжете в живота си, споделяла е самата тя. Ваня Илиева , както е цялото име на риалити-звездата, открай време се оплаква, че няма мъж до себе си.

Още в нейния си сезон тя призна, че мечтае да си намери половинка.

Ето, че две години по-късно заветната цел не е постигната. По-рано през седмицата стана ясно и защо двамата с Радо „не мелят брашно“ – оказа се, че са съседи в София и са излизали на среща.

Хепи Ванче

Не изпускай тези оферти:

Хепи Ванче направи страшно признание в предаването – тя не харесва българските мъже. Шампионката от шестия сезон на предаването се цели към представители на силния пол отвъд границите на родината. „Падам си по чужденци!“, призна 38-годишната яхтена стюардеса.

Още новини за известни хора:

„Буквално бях на минути от смъртта! Физическото ми оцеляване зависеше от важни решения за много кратко време. Но Слава Богу, вече съм добре.“ Това изповядва пред „България Днес“ тв готвачът Ути Бъчваров.

По време на риболов кулинарът бил ужилен от оса. Насекомото е в чашата със студена бира на Ути, а той изобщо не я забелязва докато отпива. Осата ужилва готвача по устата и той за секунди развива алергична реакция. Лицето на Ути се подува, а дишането му става много трудно. За щастие, приятелите, които са на излета се намесват незабавно.

„Благодаря на всички замесени в моето оцеляване! Благодаря, че успяха да намерят бързо лекар, който да ми постави инжекция. Благодаря на съдбата, че се погрижи за мен“, казва Ути Бъчваров и съвета всички хора, които обичат да прекарват време сред природата задължително да носят аптечка в автомобилите и раниците си.

„Никога не се знае какво лошо ще те сполети. Трябва да сме внимателни с осите, особено през есента, защото стават алчни и кръвожадни“, казва още готвачът.

Още новини за известни хора:

Водещият от bTV скоро ще трябва да обяви публично новината, че ще става татко за втори път, надяват се феновете му

Ивелина Чоева и Сашо Кадиев са двойка повече от година и изглежда, че взаимоотношенията им стават все по-сериозни. Двамата свиха собствено гнездо.

Актьорът и водещ на „Тази сутрин“ категорично отказва да мине под венчило, макар Ивелина да го натиска сериозно за тази крачка. Може и да не се види като булка, но пък това не значи, че няма да бъде майка. И май, май, влюбените гълъбчета са свършили тази работа.

Моделката постна нова снимка с половинката си Сашо Кадиев, която обаче провокира въпроси от последователите на двойката. На фотото Ивелина и Сашо са се прегърнали, а красавицата държи голям букет, прикриващ коремчето ѝ. Именно този дребен детайл бе забелязан от любители на конспирациите и спекулациите.

„Дали вече сте трима?!“, „Бременна ли е, предложи ли ѝ, какво става?“, Бременна или бъдеща съпруга ще ставаш?“, пишат фенове на Ивелина. Не отдавна тя сподели в интервю, че се чувства прекрасна във връзката си със Сашо, но не се очертава дете на хоризонта. Но пък тези неща понякога стават случайно, знае ли човек, пише show.blitz.bg.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят
Next: Бандитска екзекуция: Убиха много богата българка в наследствената й къща, работата стана много дебела

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.