Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Барети и снайперисти сложиха край на екшъна с барикадиралия се в Казанлък подпалвач
  • Новини

Барети и снайперисти сложиха край на екшъна с барикадиралия се в Казанлък подпалвач

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
sbsobsobsoobs.jpg

Точно в 15:00 часа днес бе неутрализиран и задържан 47-годишният Красимир от Казанлък, който се барикадира в дома си, след като подпали заведение, съобщава presstv.bg.

Арестът бе извършен след специална операция на екип от Специализирания отряд за борба с тероризма от София.

Освен барети, дронове и снайперисти в операцията участваха и специализиран отряд на полицията от Стара Загора, казанлъшки полицаи, както и комисар Николай Колев, директор на ОД на МВР Стара Загора.

Мъжът се барикадира в апартамент на петия етаж на 41 блок в казанлъшкия квартал „Изток“ малко след 11:30 часа. Красимир се „укрепи“ в жилището, след като бе разкрит като подпалвача на заведение в същия квартал тази сутрин. По този начин той се опита да избегне полицейски разпит.

Не изпускай тези оферти:

Укривайки се в дома си Красимир започна да хвърля от прозореца буркани, бутилки, чаши и други предмети по полицаите, те пък отцепиха района, видя наш екип.

Съседи разказват, че е агресивен, лежал е в затвора и има проблем с прием на наркотици.

Сигналът за огъня в заведение в кв.“Изток“ е подаден в 8:20 ч. тази сутрин от шофьора на автобус №13, който по това време преминавал по маршрута си в района. Пожарникарите успяха да потушат огъня, но заведението е понесло сериозни щети.

Още криминални новини:

Три са основните версии, по които работи районната прокуратура в Бургас за тежката катастрофа с жандармеристи станала тази сутрин край Царево.

Челно се сблъскаха два автомобила на жандармерията, при което пострадаха четирима служители от службата в Кърджали, командировани да охраняват границата ни в регионален център Резово.

Заспиване зад волана, техническа неизправност и човешка грешка са трите основни версии по които се работи, съобщи току що районният прокурор на Бургас Мария Маркова. Тя уточни, че все още пострадалите не са разпитани и не са изяснени важни моменти около пътното произшествие.

Единият от служителите на МВР е в тежко състояние в реанимацията на УМБАЛ Бургас. В различни отделения на същата болница са настанени и останалите пострадали. Взети са кръвни проби за алкохол и наркотици, но те са изпратени за изследване в столицата и още не са готови, уточни Маркова.

Четиримата ранени са между 30-40 годишни, нощували са в квартири в Царево и всеки ден са пътували до Резов. Районният прокурор на Бургас допълни, че през последните седмици мигрантският натиск в региона е засилен, а магистратите са затрупани с дела за трафик на бежанци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Военният министър най-накрая отговори на най-горещия въпрос: Ще има ли война България срещу Русия?
Next: бТВ се тресе от завист заради Натали Трифонова

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.