Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Барети и снайперисти сложиха край на екшъна с барикадиралия се в Казанлък подпалвач
  • Новини

Барети и снайперисти сложиха край на екшъна с барикадиралия се в Казанлък подпалвач

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
sbsobsobsoobs.jpg

Точно в 15:00 часа днес бе неутрализиран и задържан 47-годишният Красимир от Казанлък, който се барикадира в дома си, след като подпали заведение, съобщава presstv.bg.

Арестът бе извършен след специална операция на екип от Специализирания отряд за борба с тероризма от София.

Освен барети, дронове и снайперисти в операцията участваха и специализиран отряд на полицията от Стара Загора, казанлъшки полицаи, както и комисар Николай Колев, директор на ОД на МВР Стара Загора.

Мъжът се барикадира в апартамент на петия етаж на 41 блок в казанлъшкия квартал „Изток“ малко след 11:30 часа. Красимир се „укрепи“ в жилището, след като бе разкрит като подпалвача на заведение в същия квартал тази сутрин. По този начин той се опита да избегне полицейски разпит.

Не изпускай тези оферти:

Укривайки се в дома си Красимир започна да хвърля от прозореца буркани, бутилки, чаши и други предмети по полицаите, те пък отцепиха района, видя наш екип.

Съседи разказват, че е агресивен, лежал е в затвора и има проблем с прием на наркотици.

Сигналът за огъня в заведение в кв.“Изток“ е подаден в 8:20 ч. тази сутрин от шофьора на автобус №13, който по това време преминавал по маршрута си в района. Пожарникарите успяха да потушат огъня, но заведението е понесло сериозни щети.

Още криминални новини:

Три са основните версии, по които работи районната прокуратура в Бургас за тежката катастрофа с жандармеристи станала тази сутрин край Царево.

Челно се сблъскаха два автомобила на жандармерията, при което пострадаха четирима служители от службата в Кърджали, командировани да охраняват границата ни в регионален център Резово.

Заспиване зад волана, техническа неизправност и човешка грешка са трите основни версии по които се работи, съобщи току що районният прокурор на Бургас Мария Маркова. Тя уточни, че все още пострадалите не са разпитани и не са изяснени важни моменти около пътното произшествие.

Единият от служителите на МВР е в тежко състояние в реанимацията на УМБАЛ Бургас. В различни отделения на същата болница са настанени и останалите пострадали. Взети са кръвни проби за алкохол и наркотици, но те са изпратени за изследване в столицата и още не са готови, уточни Маркова.

Четиримата ранени са между 30-40 годишни, нощували са в квартири в Царево и всеки ден са пътували до Резов. Районният прокурор на Бургас допълни, че през последните седмици мигрантският натиск в региона е засилен, а магистратите са затрупани с дела за трафик на бежанци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Военният министър най-накрая отговори на най-горещия въпрос: Ще има ли война България срещу Русия?
Next: бТВ се тресе от завист заради Натали Трифонова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.