Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Сашко с извънредно съобщение
  • Новини

Бащата на Сашко с извънредно съобщение

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashadnednansas.jpg

class=news>

Бащата на Сашко нотариусът Александър Цветанов направи извънредно обръщение към всички българи.

Той призова всички да се молят за Сашко.

„Силата на общата молитва е много важна! Да се пололим днес Сашо да се завърне!“

Не изпускай тези оферти:

Нотариусът е вярващ човек.

В профила си във Фейсбук той споделя много снимки от православни църкви и икони.

На някои от тях е и Сашко.

 

 

Дали Бог ще бъде милостив и ще върне Сашко жив и здрав предстои да разберем.

 

 

Версиите валят една след друга.

Шефът на доброволците съобщи новина за издирването на Сашко от Перник.

Доброволците, които се включиха в издирването на 12-годишния Александър, прекратяват мащабните търсения. Това коментира в „Денят започва“ по БНТ Станислав Фердов, координатор на част от доброволците.

Причината е, че вече седми ден няма следа от детето и все по-малко хора се отзовават в помощ за търсенето, с оглед и на влошаването на времето.

Въпреки това доброволците остават в готовност да реагират при наличие на горещи сигнали за местоположението на Александър.

Участници в издирването на 12-годишния Александър намериха играчка, за която предполагат, че може да е негова. Снимка от находката беше публикувана във Фейсбук групата „Да намерим Сашко“.

 

Потребител с име Денис Иванов е заснел розово плюшено мече, захвърлено в тревата. По думите му, играчката е намерена „в гората на Тева“ в Перник.

 

 

Коментиращи веднага припомниха, че при първоначалното описание за издирването на Сашко е било посочено, че той носи розова играчка. Говореше се за мече, но това не беше уточнено.

Други пък призовават снимката веднага да се изпрати на полицията и на бащата, както и играчката да не бъде местена.

Полицията все още не е попаднала на следа от момчето. Детето изчезна на 11-и ноември в гористата местност над Профилакториума в миньорския град.

Вече няколко денонощия полиция, доброволци, планински спасители и кучета търсят детето, което е с тежка форма на аутизъм. В издирването се включиха и мотористи. Продължават и обиколките с хеликоптер над Перник.

Междувременно доброволци са недоволни от това как протича търсенето и подозират, че получават и грешни сигнали от бащата на изгубеното дете. „Искаме някой да каже къде да се продължи издирването, не да се пращат две коли да обикалят безсмислено. Стигнали сме на 70 км. някаква координация.

Иначе се лутаме по гори и паланки. Всички имат подозрения, версиите са много, че бащата го укрива, има версии, че е отвлечен от майката”, сподели Румен Стефанов, който се включи в издирването на детето като доброволец, предаде Нова тв.

„Не мога да бъда абсолютно сигурен, но познавайки Алекс, не допускам, че той просто ей така би се загубил в гората. Чувството ми като баща е, че той се държи някъде против неговата воля”, подозира бащата на изгубеното момче Александър Цветанов
Майката на детето е призована на разпит в качеството си на свидетел. Според бащата синът му е отвлечен. Шест дни след началото на издирването, бащата на Александър вече не вярва, че той се е изгубил.

„Нямаме никакво време и трябва да намерим детето, някой го държи и трябва да го пусне. Просто, разбирате ли, вече ще се побъркам и не знам на кой свят съм“, заяви бащата Александър Цветанов.

Майката на Сашко – Радостина Цветанова, е напуснала България през август 2020 година и оттогава не се е прибирала. Живее във Великобритания. Успяхме да се свържем с нея по телефона.

 

Радостина е призована от българското разследване на разпит като свидетел.
„Заявила е, че ще се прибере на по-късен етап. Не е казала конкретна дата, а срок има. В случай че все пак не се яви, ние разполагаме с възможност да я разпитаме там, където се намира“, каза Албена Стоилова от Окръжна прокуратура в Перник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бенатова посочи къде трябва да отидат незабавно репортерите и полицаите
Next: При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.