Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на убитата Криси неутешим: След теб е само болка
  • Новини

Бащата на убитата Криси неутешим: След теб е само болка

Иван Димитров Пешев април 12, 2023
krisisiaskdaskdasodias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близките на 32-годишната Кристина Благоева, която бе убита от бившия си партньор Калоян Каймакчийски, а трупът й бе оставен в багажник на лека кола, са неутешими.

 

От петък вечерта колеги на Криси от мобилния оператор, в който с килъра са били колеги, пишат жалейки.

 

Всички те са били наясно с тормоза, оказван върху крехката жена от месеци насам, след като тя остави и бележка с името на Каймакчийски, когото да търсят в случай, че изчезне.

А бащата на покойната млада майка Атанас Благоев е съкрушен:

„Липсваш… Много липсваш… След теб е само болка и тъга!“, написа той тази сутрин. А в последните дни не спира да публикува снимки на момичето си приживе. „Не…не си е отишла! Не може да си отиде! Върни се, Криси …“, ридае таткото…

От снимките се вижда ясно, че Кристина е била обичано дете на родителите си, имала е много приятели и е била изключително всеотдайна майка.

 

Наскоро направила ремонт на стаята на 9-годишното си момченце, при това със собствени сили, разкриват още болезнени фейсбук публикации.

В същото време приятелите на Каймакчийски, с които е бил „тагван“ десетки пъти на различни фотоси през годините, не успяват да отронят и една съболезнователна сричка за загубата на Криси. Същото се отнася и за кметицата на ихтиманското село Черньово Маргарита Каймакчийска – родителката на убиеца.

Убиецът с мама

А в мрежата вече се надигат въпросите къде е в военната прокуратура, която да разследва настоящото гадже на килъра – както стана ясно и от съобщението на СГП – военнослужеща, с чийто пистолет той гръмна невинната Благоева.

 

Вече повече от 72 часа няма информация дали военните прокурори са се заели с тази част от разследването на бруталното престъпление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йълдъз от Опасно изкушение получава подарък за 1,5 млн. долара за сватбата си-Снимка с избраника й
Next: Еркесия – чудовищният ров от Марица до Черно море се вижда и днес от Космоса

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.