Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия
  • Новини

Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
fwqgewrgewg.jpg

До шестгодишна възраст Ани расте в обикновено семейство с майка си и баща си. Но внезапно целият й живот се обърква. Един ден леля й идва да я вземе от детската градина.

Когато се прибрали, бащата й каза на Ани, че майка им ги е напуснала, а той самият няма да може да отгледа дъщеря си, така че е принуден да остави Ани в детски дом за известно време.

Момичето плачело, молело баща си да не я напуска, обещавало, че ще бъде най-доброто и послушно момиче. Но уви… На следващия ден служители на дошли дошли да я вземат и я отвели. На раздяла татко й каза, че определено ще дойде за нея, но малко по-късно…

В сиропиталището имало много такива деца, изоставени и предадени от родителите си. Ани била много ядосана на баща си и майка си. Тя не разбрала къде и защо е отишла майка й, а баща й не обяснил нищо.

В началото бащата наистина идвал при Ани, но след известно време спрял посещенията си. Момичето не губело надежда, че баща й ще дойде за нея и ще я отведе, но това не се случило.

Когато била на петнадесет години, Ани вече разбра, че е била изоставена. А един ден момче на същата възраст като нея дошъл в сиропиталището им. Родителите му загинали след ужасна катастрофа.

Момчето било много притеснено от загубата на близките си, не общувало с никого, било затворено. Ани веднага го харесала и се опитала да го утеши.

С течение на времето Антон започнал да се отваря, започнал да общува с другите деца, особено с Ани. И така, между тях възникнали чувства, детски, но много истински, искрени.

След като навършили пълнолетие и било време да си тръгнат от дома, Антон и Ани наели апартамент, започнали да живеят заедно, по-късно влезли в университет, а в същото време започнали вечерна работа на непълен работен ден.

След години си взели собствен апартамент, оженили се и започнали да мислят за деца. Но колкото и да се опитвала двойката, нищо не се получавало. След множество прегледи се оказало, че проблемът е в Антон. Ето защо Ани не забременявала.

Веднъж пък, както обикновено, купили подаръци, лакомства и отишли в дома за сираци, за да посетят децата. Този път при тях изтичало малко момиченце, изглеждало на около три години, втурнал се към Аня и Антон с думите: „Мамо, тате! Знаех си, че ще дойдете за мен! Чаках ви!“

По целия път до вкъщи и цяла вечер това момиченце не излязло от главите на съпрузите… А на следващия ден те единодушно решили да я осиновят.

Три месеца след оформянето на документите малката Светла пристигнала в новия си дом… С майка си Ани и баща си Антон…. И скоро се случило чудо – Ани забременяка. Малката Светла пък била много щастлива, че ще има братче или сестриче…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
Next: Няма да могат да си преброят парите! ТРИ зодии ще се опаричат до часове и ще заживеят нов живот

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.