Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия
  • Новини

Баща й се отказал от нея и я оставил в детски дом. След години тя се върнала там с мисия

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
fwqgewrgewg.jpg

До шестгодишна възраст Ани расте в обикновено семейство с майка си и баща си. Но внезапно целият й живот се обърква. Един ден леля й идва да я вземе от детската градина.

Когато се прибрали, бащата й каза на Ани, че майка им ги е напуснала, а той самият няма да може да отгледа дъщеря си, така че е принуден да остави Ани в детски дом за известно време.

Момичето плачело, молело баща си да не я напуска, обещавало, че ще бъде най-доброто и послушно момиче. Но уви… На следващия ден служители на дошли дошли да я вземат и я отвели. На раздяла татко й каза, че определено ще дойде за нея, но малко по-късно…

В сиропиталището имало много такива деца, изоставени и предадени от родителите си. Ани била много ядосана на баща си и майка си. Тя не разбрала къде и защо е отишла майка й, а баща й не обяснил нищо.

В началото бащата наистина идвал при Ани, но след известно време спрял посещенията си. Момичето не губело надежда, че баща й ще дойде за нея и ще я отведе, но това не се случило.

Когато била на петнадесет години, Ани вече разбра, че е била изоставена. А един ден момче на същата възраст като нея дошъл в сиропиталището им. Родителите му загинали след ужасна катастрофа.

Момчето било много притеснено от загубата на близките си, не общувало с никого, било затворено. Ани веднага го харесала и се опитала да го утеши.

С течение на времето Антон започнал да се отваря, започнал да общува с другите деца, особено с Ани. И така, между тях възникнали чувства, детски, но много истински, искрени.

След като навършили пълнолетие и било време да си тръгнат от дома, Антон и Ани наели апартамент, започнали да живеят заедно, по-късно влезли в университет, а в същото време започнали вечерна работа на непълен работен ден.

След години си взели собствен апартамент, оженили се и започнали да мислят за деца. Но колкото и да се опитвала двойката, нищо не се получавало. След множество прегледи се оказало, че проблемът е в Антон. Ето защо Ани не забременявала.

Веднъж пък, както обикновено, купили подаръци, лакомства и отишли в дома за сираци, за да посетят децата. Този път при тях изтичало малко момиченце, изглеждало на около три години, втурнал се към Аня и Антон с думите: „Мамо, тате! Знаех си, че ще дойдете за мен! Чаках ви!“

По целия път до вкъщи и цяла вечер това момиченце не излязло от главите на съпрузите… А на следващия ден те единодушно решили да я осиновят.

Три месеца след оформянето на документите малката Светла пристигнала в новия си дом… С майка си Ани и баща си Антон…. И скоро се случило чудо – Ани забременяка. Малката Светла пък била много щастлива, че ще има братче или сестриче…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно кой ще седне на стола на Сашо Кадиев в Преди обед
Next: Няма да могат да си преброят парите! ТРИ зодии ще се опаричат до часове и ще заживеят нов живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.