Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на абитуриентка проплака от цените на роклите, за тези пари по-добре да ѝ купи една кола!
  • Новини

Баща на абитуриентка проплака от цените на роклите, за тези пари по-добре да ѝ купи една кола!

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
dfgbkgfbkgfbkgfbgf.png

Родител от град Хасково отишъл до пловдивско ателие, за да закупи за своята дъщеря бъдеща абитуриентка рокля за бала. Родителите на момичето почти онемели при вида на цените.

Бащата изказа своето възмущение във връзка с цена 3600 лева за рокля, която ще бъде носена само за една вечер. Категоричен е, че за подобна сума би могъл да закупи една кола на дъщеря си.
След като директно попитал в ателието „Вие, луди ли сте?“, „Вие наред ли сте“, оттам му предложили и по-бюджетни варианти – рокли на стойност около 1500 лева.

Мъжът директно попитал дали се подиграват с него. Шивачките дори казали на семейството, че другите, които са в ателието им били с предварително записан час, затова ги помолили да напуснат, тъй като нямали такъв. Предложили им да отидат някъде, за да изпият едно кафе и когато приключат с другите клиенти, щели да им обърнат внимание и на тях.

От медиите извършили проверка на ателието и споделят, че там се изпълняват най-различни желания на клиентите и цените в действителност варират от 1500 до 3600 лева.

Дизайнерката обясни, че клиентите им залагали на бляскава и ефектна визия, тъй като искали да бъдат неотразими на своя бал.

Семейството от Хасково така и не се върнало в ателието, решили да се отправят към Асеновград. Категорични са, че там цените са се различавали и дъщеря им се е спряла на рокля за 760 лева. Като цена била приемлива и веднага била закупена. Родителят е на мнение, че не случайно този град се нарича „Меката на абитуриентските и булчински рокли“.

Друг родител бе на мнение, че както е тръгнало към момента с цените нагоре, ако иска човек да изпрати детето си, а няма финансова възможност, то следва да продаде имот. Изчисленията му сочели, че под 6000 лева няма да му излезе, дори при скромни харчове.

Дори чул от своята дъщеря, че други нейни съученички и приятелки са броили по 6000 лева за рокля. Родителят е категоричен, че не е геройство да изтеглиш кредит, защото детето ти е завършило средно образование.

И все пак са категорични, че всеки знае джоба си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?
Next: 10 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.