Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби
  • Новини

Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
bashastiatizntasn.png

Баща изпревари полицията, като пръв стигна до изнасилвача на дъщеря си.

Това се случва в Русия, разбра News2. Отбелязва се, че всичко започнало на 25 август, когато мъж видял видео на телефона на 32-годишния си приятел, който заснел насилствени сексуални действия срещу 9-годишната му дъщеря, и се обърнал към полицията.

Но служителите на реда, които отишли на мястото, не могли да намерят заподозрения – той изчезнал. Започнатото обаче разследване доказало, че това не е първия случай на насилие на перверзника.

По-рано жертвата на перверзника е било 11-годишно момиче, с чиито родители също бил запознат.
Развръзката

Не изпускай тези оферти:

На 2 септември тялото на заподозрения е намерено край село, засипано със земя. Оказа се, че бащата на едно от момичетата-жертви на педофила намерил насилника и го убил с нож.

Мъжът е признал за убийството, но смята, че самият педофил е починал „защото се е спънал“ в ножа си по време на кавга.
Питаме Ви

Вие, ако бяхте на мястото на бащата на изнасилено дете, бихте ли посегнали на насилника, или ще оставите нещата в органите на реда?

Още криминални:

Зверска катастрофа е станала в сряда вечерта на пътя Кърджали-Момчилград, край село Глухар, предаде 24rodopi.com. Сблъскали са се автобус и лек автомобил.

4-ма младежи са били заклещени в леката кола, служители на „Пожарна безопасност и защита на населението“ са рязали ламарини, за да извадят пострадалите. В автобуса също имало 5-6 пътници.

На място са пристигнали и екипи на полицията и Центъра за спешна медицинска помощ. Състоянието на единия от пострадалите е тежко.

Лекият автомобил се движел с висока скорост от Кърджали в посока Момчилград. Автобусът идвал откъм Момчилград и направил ляв завой към „Теклас“, когато колата се забила в задната му част.

След сигнала за ПТП-то районът е отцепен от служители на ОДМВР-Кърджали, които са реагирали незабавно.

Водачът на смазания лек автомобил се опитал да мине през кръстовището с около 140 км в час, при ограничение от 60 км/час. Когато автобусът е предприел маневрата, колата още не е била в обхвата на пътния възел. Това става ясно от първоначалния оглед, а експертиза ще каже с точност скоростта на автомобила, който се заби в задната част на автобуса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървава вендета: Откриха пребит страшилището на Карнобат – Недялко Бараганския
Next: Огромна промяна! ЕП прие със закон Минимална работна заплата навсякъде: 50% от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.