Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кървава вендета: Откриха пребит страшилището на Карнобат – Недялко Бараганския
  • Новини

Кървава вендета: Откриха пребит страшилището на Карнобат – Недялко Бараганския

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
nedleldqldlqds.jpg

Има един човек, чиято престъпна империя се управлява от автокъща в Карнобат, и този човек от години е считан за биг боса на района, тъй като е недосегаем за органите на МВР и за данъчните власти.

Той е по-силен от кмета, по-силен от държавната власт. И така е от много години, пише Флагман.

Става въпрос за Недялко Христов, по прякор – Бараганския. На 48 години е, семеен, с двама непълнолетни сина, официалният му адрес е в къща в карнобатското село Детелина, но на практика всичко, което се случва под повърхността на закона в Карнобатско през последните години, се ръководи от така наречения Авто сервиз „Халея” на ул. „Москва” №171.

Организираната му престъпна група се занимава се с палежи, кражби на автомобили, рекет, трафик на мигранти, кражби на селскостопанска продукция, която се продава в нелегалната му зеленчукова борса, устроена на самия главен път I-6.

Не изпускай тези оферти:

В Карнобат почти няма семейство, в което да не се знае кой разпространява наркотиците в центъра на града. Предлагането и употребата на дрога вече са в пандемични размери, има и непълнолетни лица, изпратени в комуни и психиатрия.

Само преди дни, бургаския сайт dnesbulgaria.com, писа, че Бараганския, който през 2015-а година превърна нивите край родното си село Детелина в депо за крадени коли, е намерил ново средство за препитание – също толкова незаконно.

На 22-и юни тази година е арестуван за трафик на нелегални мигранти, след като малко по-рано, в землището на село Дядово, Нова Загора стоварва с „Фолксваген Туарег“ 13 мъже, самоопределящи се като афганистанци. За извършеното съдът му налага мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Преди месец Недялко Христов нарушава домашния си арест и отива в землището на ямболското село Зимница да краде дини. Потърпевши разказаха, че това било редовна практика – Бараганския крадял продукцията на местни производители, след което я продавал.

В конкретния случай обаче криминогенът си е намерил майстора – собствениците на бостана го хващат и го пребиват като куче с колове.

Той е открит през нощта на 7-и август в много тежко състояние. Откаран е в Ямболската болница, но дава противоречиви обяснения пред полицията както за това кой го е бил, така и за начина, по който се е озовал в землището на село Зимница. Случаят е докладван на прокуратурата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драма в двора на училището! Две деца се строполиха! Лети линейка!
Next: Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.