Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на 3-годишно дете: Чакал съм я 11 години
  • Новини

Баща на 3-годишно дете: Чакал съм я 11 години

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
trigodishasona.jpg

Баща на 3-годишно дете се разгневи заради случка на пътя. Мъжът споделя, че вчера е бил засечен от друг водач на столичното Околовръстно.

Тъй като е чакал появата на момиченцето си 11 години, той се закани, че ако се беше стигнало до инцидент, е нямало да чака пристигането на полиция. Младият татко призова хората на пътя да са по-разумни и да ценят живота.

Ето какво написа той:

„Сърдечни благодарности на малоумника на Околовръстното, по посока Любляна. В 19:30 часа бях втора кола от Горна Баня на светофара на Любляна, правих ляв завой, за да се включа в локалното, и този малоумник изкочи отзад в насрещното и ме засече.

Не изпускай тези оферти:

Добре, че набих спирачки, иначе влизаше в прозореза на задната врата, а там седеше невръстната ми дъщеричка на 3 годинки, с която бяхме тръгнали да ѝ купя подарък.

Баце чакал съм я 11 години, въобще нямаше да чакам полиция да дойде, приключвах те на момоента. Хора, ако си нещете живота, има други хора които им се иска да живеят.

Бъдете разумни и се пазете, не карайте като алтави и после да обвинявате другите за вашето безхаберие. Спокойна вечер на всички ви желая и съм благодарен, че не набих педала на газта.“

Още новини от пътищата:

75-годишна пешеходка е настанена в болница, след като е била блъсната от лек автомобил в Монтана, съобщиха от МВР.

Водач на 77-годишна възраст не спира на пътен знак „Стоп“, навлиза в кръстовището и удря неправилно пресичащата и движеща се по пътното платно жена.

След инцидента шофьорът напуснал местопроизшествието. Пострадалата е транспортирана и настанена в МБАЛ-Монтана със счупен таз. По случая е извършен оглед и е започнато разследване.

Още новини от пътищата:

Окръжна прокуратура – Разград ръководи досъдебно производство във връзка с тежко пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на 36-годишен велосипедист.

Както БЛИЦ съобщи, инцидентът възникна на пътя между селата Сеслав и Беловец, след 21:00 часа на 27 октомври.

Според първоначално събраните данни, по време на движението си 39-годишният М.Б. от град Кубрат, губи контрол над товарния автомобил, който управлява, навлиза леко в лентата за насрещно движение и блъска странично лек автомобил, намиращ се там.

След като успява да спре, е установено, че близо до предната дясна гума на тежкотоварното превозно средство се намира велосипедист. Мъжът е починал на място, неговата самоличност е установена – той е на 36 години от град Кубрат.

Направените на място тестове за употреба на алкохол и/или наркотични вещества показали, положителен резултат за употреба на наркотици. Взета е кръвна проба за химически анализ за изясняване дали се касае за забранена субстанция, или става дума за лекарствен продукт. Има данни мъжът да е приемат специфични медикаменти, изписани му с рецепта.

Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Окръжната прокуратура в Разград.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майонеза от мляко за 1 минута – без яйца, по-лека от купешката. Идеална за всички сосове и за сандвич
Next: Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.