Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева
  • Новини

Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
viollletadoneva.jpeg

Актрисата Виолета Донева отказала да даде на 18-годишната ѝ внучка пари за наркотици. Избухнал скандал, който завършил с убийство.

Това гласи една от водещите версии за мотива, накарал младото момиче да нападне с нож и да души своята баба, пише Труд, позовавайки се на източници от разследването.

Проверява се и друга версия – че внучката искала да се премести да живее в бабиния апартамент в кв. “Изток”, но Донева не искала и да чуе, защото се бояла, че ще я пратят в старчески дом.

И това е можело да стане повод за разправия, но ако се потвърди, че момичето е вземало наркотици и има диагноза шизофрения, тогава няма как да се говори за мотив – престъплението е извършено от болен човек, без да е било замисляно, подготвяно и без конкретна причина.

Не изпускай тези оферти:

Напълно била опровергана и друга версия, която бе разпространявана от някои сайтове в четвъртък, че Донева и близките ѝ имали скандали за имоти в САЩ.

Коя беше Виолета Донева – неизвестни факти за трагично загиналата голяма актриса

Днес все още нямаше повдигнато обвинение срещу заподозряната внучка, която в момента се намира в психиатрия. Засега е следствена тайна дали е намерен ножа, с който е извършено кървавото престъпление.

До дни наблюдаващият прокурор следва да реши за привличане към наказателна отговорност и за назначаване на психиатрична експертиза, която да установи дали 18-годишната е вменяема.

Тялото на 79-годишната актриса, обичана от няколко поколения българи, бе намерено в дома ѝ в блок 1 в столичния квартал “Изток”. От два месеца Виолета Донева живеела сама, след като починал вторият ѝ съпруг Атанас Грънчаров.

Според съседи близките ѝ идвали често да я виждат, пристигала и жена, която я извеждала на разходка. Но хората не знаеха дали и колко често при Донева е гостувала внучката ѝ.

“Допреди 5-6 години актрисата и мъжа ѝ живееха в САЩ, но се прибраха. Чувало се е, че са били там при роднини, но къде и как са живели там, ние нямаме представа”, разказа комшийка от блок 1.

Тя потвърди, че на няколко пъти в дома са идвали полицаи на огледи, но не беше чувала някой от хората в близките апартаменти да са участвали като поемни лица.

В артистичните среди и вчера говореха със скръб за трагичната смърт на Виолета Донева, за която мнозина актьори и режисьори са запазили добри спомени от съвместната им работа в киното, театъра и телевизията

На 23.10.2022 година в Софийска градска прокуратура (СГП) е докладвано съобщение за започнато на 22 октомври 2022 година досъдебно производство във връзка с данни за убийство на 81-годишната В. Д. Уведомен е дежурен прокурор, който незабавно е предприел действия съобразно правомощията си по НПК, съобщиха от СГП.

Досъдебното производство е образувано в СДВР в условията на неотложност със съставянето на протокола за първо действие по разследването, а именно – оглед на местопроизшествие. Същото се води за това, че В. Д. умишлено е умъртвена на неустановена дата в апартамент в град София – престъпление по чл. 115 от НК.

Наблюдаващият прокурор е дал указания и по случая се води интензивно разследване.

„Има официално разследване, което трябва да установи обективната истина, както и извършителя или извършителите. Просто слухове, лични теми, престъпления и т.н. не ги коментирам“, заяви синът на актрисата Иво Стайков.

Виолета Донева има редица роли в театъра и киното, носител и е на много отличия в областта.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща на 3-годишно дете: Чакал съм я 11 години
Next: Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.