Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци
  • Новини

БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
casdvdfvsdfbfgbfdnhg.png

Наско Сираков и любимата му Илиана Раева, с която са заедно от над 40 години (двамата сключват брак на 11 декември 1983 година), гостуваха в предаването „120 минути“ по bTV. Двамата говориха както за съвместния си живот, така и за Левски.

Мажоритарният собственик на „сините“ заяви, че в нито един момент не е имал съмнение дали да вземе акциите на клуба преди 4 години и да опита да го измъкне от тежката криза.

„Не ми е минала през главата мисълта, че съм сгрешил. Сега Левски е в много по-добро състояние отколкото преди 4 години, но не е спасен все още, както ми се иска. Но стъпваме на здрава основа. С плащането на главницата към НАП, Левски за първи път от повече от 15 години няма лихвоносни задължения. Дължа всичко в живота си на Левски и беше дошъл моментът аз да направя всичко от себе си, за да се върне на мястото си“, каза героят от САЩ’94.

„В нито един момент не съм се съмнявала, че ако Наско поеме отговорността да спаси Левски от онова ужасно състояние, в което се намираше – кошмарно безнадеждно, бих казала, ще успее. Спомням си, че му се обаждаха близки и казваха „В никакъв случай, ти си луд. Остави ги, няма шанс да спасиш Левски“. Тогава Левски се намираше в кошмар, но той вярваше, че ще спаси клуба от бездната.“, допълни Раева – легенда и действащ ръководител на родната художествена гимнастика.

„Много са нишките, които държат нашето семейство заедно вече над 40 години. Тя не може да бъде само една. Любовта – на първо място, доверието. Много са и в годините всичко това се трансформира – нещата, които преживяваме – децата, внуците, събитията, които сме преодолели заедно“, сподели тя.

„Спокойно мога да снимам нова серия на „Ергенът“. Аз съм обграден от жени. Даже и кучето ми е женско, и котката също“, пошегува се Сираков.

„Тя е левскарка. откакто се е родила. Израснала е на Герена и до Герена. При нас със сигурност Левски ни обединява“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германо-швейцарска компания налива милиони в този наш град
Next: Екипът на NOVA не е на себе си заради тази голяма новина

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.