Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци
  • Новини

БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
casdvdfvsdfbfgbfdnhg.png

Наско Сираков и любимата му Илиана Раева, с която са заедно от над 40 години (двамата сключват брак на 11 декември 1983 година), гостуваха в предаването „120 минути“ по bTV. Двамата говориха както за съвместния си живот, така и за Левски.

Мажоритарният собственик на „сините“ заяви, че в нито един момент не е имал съмнение дали да вземе акциите на клуба преди 4 години и да опита да го измъкне от тежката криза.

„Не ми е минала през главата мисълта, че съм сгрешил. Сега Левски е в много по-добро състояние отколкото преди 4 години, но не е спасен все още, както ми се иска. Но стъпваме на здрава основа. С плащането на главницата към НАП, Левски за първи път от повече от 15 години няма лихвоносни задължения. Дължа всичко в живота си на Левски и беше дошъл моментът аз да направя всичко от себе си, за да се върне на мястото си“, каза героят от САЩ’94.

„В нито един момент не съм се съмнявала, че ако Наско поеме отговорността да спаси Левски от онова ужасно състояние, в което се намираше – кошмарно безнадеждно, бих казала, ще успее. Спомням си, че му се обаждаха близки и казваха „В никакъв случай, ти си луд. Остави ги, няма шанс да спасиш Левски“. Тогава Левски се намираше в кошмар, но той вярваше, че ще спаси клуба от бездната.“, допълни Раева – легенда и действащ ръководител на родната художествена гимнастика.

„Много са нишките, които държат нашето семейство заедно вече над 40 години. Тя не може да бъде само една. Любовта – на първо място, доверието. Много са и в годините всичко това се трансформира – нещата, които преживяваме – децата, внуците, събитията, които сме преодолели заедно“, сподели тя.

„Спокойно мога да снимам нова серия на „Ергенът“. Аз съм обграден от жени. Даже и кучето ми е женско, и котката също“, пошегува се Сираков.

„Тя е левскарка. откакто се е родила. Израснала е на Герена и до Герена. При нас със сигурност Левски ни обединява“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германо-швейцарска компания налива милиони в този наш град
Next: Екипът на NOVA не е на себе си заради тази голяма новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.