Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бебето на Камелия предизвика коментари: Ками знам че част от тази злоба ще ти се мерне пред очите хвърли я в коша
  • Новини

Бебето на Камелия предизвика коментари: Ками знам че част от тази злоба ще ти се мерне пред очите хвърли я в коша

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
bebekbasdiasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Камелия вече е щастлива и горда майка, а новината съобщи вчера самата тя в социалните мрежи. Новият член на семейството й, очаквано, предизвика нещо страшно в мрежата, където феновете й буквално полудяха от щастие.

Но като всеки път – дори за такава новина се намират и недоброжелателни коментари, които обаче, също не останаха незабелязани.

„Честит Великден. За нашето семейство е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ.

Имаме си БЕБЕ. Благодаря на всеки помогнал за раждането ти, мило наше ВСИЧКО…“.

Това гласи посланието на фолкзвездата Камелия, която със сигурност е на седмото небе от щастие. Някои от крайно неуместните след такава новина реакции нямаше как да не провокират и този ответен удар.

Повлиян от писанията Никифор Иванов отвърна гневно, но и с основание по следния начин:

„Радвам се много за щасливата вест, която Камелия реши, да сподели с цяла България.

Още повече се радвам, че над 90% от хората пишат положителни слова и се радват заедно с певицата, но не мога да си замълча и реших „да нашамаря“ тези, които пишат глупости и търсят под вола теле, както се казва в една хубава родна поговорка.

Откъде дошла, ама как било дошло, това не било възможно, тя била на еди колко си години.

Вие сериозно ли бе? Такова дъно ли удара народа ни като масово общество. Трудно ли е да се зарадваш и да напишеш две думи с положителен характер на певица, като Камелия, която се знае от малки до големи. Стига, дъното сме го ударили, сега надолу ли искате да копаете? Противно е.

Ками знам, че част от тази злоба ще ти се мерне пред очите, хвърли я в коша и се радвай на чудесното си бебе“, гласи написаното от потребителя в социалните мрежи. Очаквано мнението му е натрупало солидно количество лайкове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво каза фолкпевицата Рени за бебето на Камелия
Next: Германия спешно търси работници! Вижте от какви професии се нуждае

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.