Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново
  • Новини

Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sfdsfdgdhffgfbgfbfg.png

Какви са качествата, които търсим в един партньор? Всеки от нас има някакви индивидуални изисквания, сподели ги с мен! В тази история бедно момче се влюбва в дъщерята на богаташ. Момчето решило да бъде открито и да сподели чувствата си, мислите, емоциите и начина, по който момичето го кара да се чувства. Момичето го отхвърля подигравателно, като му казва думи които той никога не забравя.

 

 

Те гласяли:
„Твоята месечна заплата е еквивалентна на моите ежедневни разходи. Как очакваш да бъда с някой като теб? Аз никога не бих заобичала човек като теб, забрави за мен. Иди и си намери и се ожени за някоя, която е на твоето ниво!“

 

Сърцето на момчето било разбито. Той трудно преглътнал тези думи. Животът и за двамата продължил. Докато един ден след 10 години те не се засекли случайно в един търговски център…
Жената веднага познала бедното момче и с усмивка на лице му казала: „Хей, как си? Сега съм омъжена за един много умен човек, неговата заплата е 30 000 лв. на месец! Можеш ли да победиш това?“

 

 

Поредните думи, забити като нож в сърцето на влюбеният мъж. Той не отговорил нищо на тази нападка, само се усмихнал. В това време до дамата доближава нейният съпруг. Той вижда мъжа до жена си и му казва: „Добър ден господине, виждам, че сте срещнал моята жена!“.

 

А на нея дава обяснение, че това е неговият шеф… Първоначално господинът дори не се сетил за този си свой служител. Жената останала без думи, изражението й коренно се променило. Усмивката на лицето й замръзнала. С усмивка на лице, някога бедният и влюбен младеж – сега истински мъж, поздравява учтиво, пожелава приятен ден и тръгва като остава двойката в размишления.

 

След това жената, гледайки своя съпруг, му задала въпрос:

„Нима това наистина беше твоят шеф?!“

И получила отговор, какъвто не е очаквала:

„Да, скъпа. Той е много скромен човек, но животът му представлява една тъжна история. Казват, че преди години той се е влюбил в една дама, обичал я е безкористно, а тя го отхвърля, защото е бил беден. Думите, които му е казала дамата, са се забили в неговото съзнание и той започнал да работи усърдно. Те го мотивирали. Той е интелигентен мъж и заради това става успешен бизнесмен. Сега е мултимилионер, който печели милиони на месец. За съжаление обаче, той не може още да се избави от мъката, която му е причинила дамата и е необвързан.“

Поуката от историята:

Животът е кратък. Освен това, той е като огледалото – можеш да видии само толкова, колкото се отразява. Ние не трябва да бъдем прекалено арогантни или горди когато разговаряме с хора, които мислим, че са под нас. Хубаво е да можем да се замислим за чуждите нужди и за ситуациите в които са изпаднали. Човешките емоции и чувства не трябва да са ни чужди. Нека бъдем малко по-добри и милостиви! И нека помним – с времето всичко се променя! Колелото на живота се върти, никога не се знае от коя страна можем да попаднем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
Next: Поставете това на вашата новогодишна трапеза – магнит за пари и късмет в годината на Дракона

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.