Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново
  • Новини

Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sfdsfdgdhffgfbgfbfg.png

Какви са качествата, които търсим в един партньор? Всеки от нас има някакви индивидуални изисквания, сподели ги с мен! В тази история бедно момче се влюбва в дъщерята на богаташ. Момчето решило да бъде открито и да сподели чувствата си, мислите, емоциите и начина, по който момичето го кара да се чувства. Момичето го отхвърля подигравателно, като му казва думи които той никога не забравя.

 

 

Те гласяли:
„Твоята месечна заплата е еквивалентна на моите ежедневни разходи. Как очакваш да бъда с някой като теб? Аз никога не бих заобичала човек като теб, забрави за мен. Иди и си намери и се ожени за някоя, която е на твоето ниво!“

 

Сърцето на момчето било разбито. Той трудно преглътнал тези думи. Животът и за двамата продължил. Докато един ден след 10 години те не се засекли случайно в един търговски център…
Жената веднага познала бедното момче и с усмивка на лице му казала: „Хей, как си? Сега съм омъжена за един много умен човек, неговата заплата е 30 000 лв. на месец! Можеш ли да победиш това?“

 

 

Поредните думи, забити като нож в сърцето на влюбеният мъж. Той не отговорил нищо на тази нападка, само се усмихнал. В това време до дамата доближава нейният съпруг. Той вижда мъжа до жена си и му казва: „Добър ден господине, виждам, че сте срещнал моята жена!“.

 

А на нея дава обяснение, че това е неговият шеф… Първоначално господинът дори не се сетил за този си свой служител. Жената останала без думи, изражението й коренно се променило. Усмивката на лицето й замръзнала. С усмивка на лице, някога бедният и влюбен младеж – сега истински мъж, поздравява учтиво, пожелава приятен ден и тръгва като остава двойката в размишления.

 

След това жената, гледайки своя съпруг, му задала въпрос:

„Нима това наистина беше твоят шеф?!“

И получила отговор, какъвто не е очаквала:

„Да, скъпа. Той е много скромен човек, но животът му представлява една тъжна история. Казват, че преди години той се е влюбил в една дама, обичал я е безкористно, а тя го отхвърля, защото е бил беден. Думите, които му е казала дамата, са се забили в неговото съзнание и той започнал да работи усърдно. Те го мотивирали. Той е интелигентен мъж и заради това става успешен бизнесмен. Сега е мултимилионер, който печели милиони на месец. За съжаление обаче, той не може още да се избави от мъката, която му е причинила дамата и е необвързан.“

Поуката от историята:

Животът е кратък. Освен това, той е като огледалото – можеш да видии само толкова, колкото се отразява. Ние не трябва да бъдем прекалено арогантни или горди когато разговаряме с хора, които мислим, че са под нас. Хубаво е да можем да се замислим за чуждите нужди и за ситуациите в които са изпаднали. Човешките емоции и чувства не трябва да са ни чужди. Нека бъдем малко по-добри и милостиви! И нека помним – с времето всичко се променя! Колелото на живота се върти, никога не се знае от коя страна можем да попаднем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
Next: Поставете това на вашата новогодишна трапеза – магнит за пари и късмет в годината на Дракона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Експерт предупреди за голяма опасност след убийството на Филипов : Ще има сътресения
  • През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес кoнкурира дори Светoвни туристически дестинации
  • Експерт разkри хода на Борисов: Рeшава кой да е пpeзидент в последната минута!
  • Владимир Темелков, който доскоро бе сочен като нова дясна ръка на Борисов и дори негов наследник, е подал заявление за напускане на ГЕРБ, потвърди той за Plovdiv24.bg.
  • Дъщерята на Илиян Филипов пpoгoвopu: Ето какво каза…
  • Преди 25 минyти дойде нoвuнama за ген. Радев
  • Почина собственикът на империята „Принцес“ с много хотели и казина в България – наричаха го „Краля на хазарта“
  • Към момента са събрани доказателства за това, че на 30 септември 2026 г., в гр. Пловдив, към 1 часа през нощта, в жилищна кооперация
  • Разплатата в Пловдив: Камиони на Илиян Филипов хващани с кокаин и мигранти из Европа
  • Дъщерите на убития президент на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов – Николета и Александра, се сбогуваха с баща си с емоционални послания. 53-годишният бизнесмен беше застрелян в ранните часове на 30 септември в Пловдив. По случая се води разследване за умишлено убийство.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.