Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията
  • Новини

Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
bezadasdmasdoasdk.png

Доблестен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията.

Валентина Клечанова вдъхна надежда със своя публикацията в социалната мрежа Фейсбук. Надежда, че добрите хора все още съществуват.

Жената разказва, че преди дни сестра й си е загубила портмонето, в което е имало голяма сума пари, документ за самоличност, документи за автомобил и други. Това се е случило във Варна.

Около час, след като е установена загубата, жената получила телефонно обаждане от районното полицейско управление, като й съобщили, че портмонето е намерено и предадено на тях.

Порфейлът е бил открит от Георги Станков. Всички документи са били на мястото си, както и парите – до стотинка. От полицията предполагали, че мъжът е бездомен, твърди Валентина. „Имаме телефона му, но е изключен /може би няма пари да го плати/“, пише жената.

Валентина и сестра й издирваха мъжа, открил и върнал портфейла, за да му се отблагодарят.

Майка с дете изпадна в тежка ситуация, но срещна добрина

„Хора, търсим този човек, за да му се отблагодарим, да му помогнем някак си. Какъв човек трябва да си при положение, че няма къде да живееш, нямаш пари и да върнеш всичко? Поклон, човеко!“, гласеше първата публикация на Клечанова в една от варненските Фейсбук групи.

„Ако някой може да ни помогне да го намерим, нека да го направи. Моля Ви!“, призова още жената.

В коментарите под въпросния пост Мерлин пише следното: „Не търсете човека. Предайте нататък неговия пример. Вселената не работи на принципа на равенството“. А Кристиян Иванов пожела на човека, намерил портмонето, да има всичко, за което някога е мечтаел в живота си. „Човек трябва да си. Просто човек. А не нарцисист, като всички“, допълва още Иванов.

„Ако го намерите, дайте ми сметка или Револют, моля. Бих помогнал с много скромна сума, защото доброто заслужава да бъде подкрепяно“, коментира Виктор Ценков.

И така.. тази публикация за доброто „отключи“ уменията на много хора да съпреживеят случилото се във Варна.

В следващ пост Валентина Клечанова обяснява, че са успяли да открият човека.

„Добрият човек Георги Станков е намерен благодарение на Християн Димов, друг добър човек, работещ в офис на фирма за Телекомуникации на Червения площад. Георги не за първи път намирал загубени вещи и винаги ги връщал – де в РПУ-то, де в офиса. На въпроса защо не се възползва от намерените вещи, защо ги връща, той отговарял: „Така трябва“. Разбрали сме се с Християн кога и как можем да се срещнем с Георги. И ще го направим“, написа жената.

 

Continue Reading

Previous: Голямо завръщанe предстои! Виктор Ангелов взима Токев и Михалчев
Next: Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.