Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни
  • Новини

Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zaggaosvaskvasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трагедия потресе Неврокопско! Синът на адв. Москов от Гоце Делчев е младежът, загинал нелепо навръх Сирни Заговезни, пише pirinsko.com.

Инцидентът е станал снощи на улица „Мизия“, където младежи подготвяли традиционната огнена клада за празника.

 

Докато подреждали Сирницата, при поставяне на коловете, около които се нареждат хвойните младежа е паднал от върха на земята, като ударил фатално главата. След подаден сигнал на Спешен център, пристигналите на мястото спешни медици констатирали смъртта.

Кметът на Община Гоце Делчев Владимир Москов определи случая със загиналия Стоил Москов, при подготовката на Сирнишкия огън като „голяма трагедия“, каквато в града по Сирни Заговезни, не се е случвала от години.

Той апелира към всички, които днес ще спазят традицията да бъдат внимателни и стриктно да спазват издадената от него заповед за Сирни Заговезни.

„Призовавам да се спазват мерките за безопасност. Издадена е заповед, която трябва да се спазва от всички, на всички места, на които ще се палят огньове. Дадени са всички указания. Има отговорници, които трябва да си влезнат в ролята и максимално да приложат мерките за безопасност. Не трябва да се слагат гуми, да са далеч от самия огън“, каза още Владимир Москов.

Кметът на Община Гоце Делчев уточни, че съвместните препоръки, които са дали с пожарната е Сирнишките огньове да се палят далеч от кабели и електрически стълбове, от запалими места.

„Ако има силен вятър Сирниците не трябва да се палят. Трябва да се обърне специално внимание на децата – да не се хвърлят пиратки и други взривни материали. Отдавна не сме имали инциденти. Това, което се случи е голяма трагедия. Младо, хубаво момче си отиде. Лоша работа“, допълни той.

Владимир Москов посочи, че за Община Гоце Делчев Сирни Заговезни е голям празник, който се прави още от древни времена. Никога не е прекъсван, с изключения на периода, в който имаше ограничения заради COVID – 19.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията
Next: Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.